Гил-галад

Печално арфите звънят / за елфа светъл Гил-галад, / последният владетел жив / на край свободен и щастлив — „Задругата на пръстена” I 11


Шести и последен от върховните крале на нолдорите, Гил-галад е единствен син на крал Фингон. Роден е в края на Първата епоха и е бил още дете по време на Дагор Браголах, когато баща му го изпраща при Кирдан, за да не попадне в ръцете на Моргот.

Фингон бил погубен в Нирнает Арноедиад, но короната преминала у чичото на Гил-галад — Тургон от Гондолин. Когато Гондолин бил разрушен, Гил-галад станал върховен крал на нолдорите. Заживял с изгнаниците от града при устията на Сирион до края на Първата епоха.

След като Белерианд бил разрушен във Войната на Гнева, Гил-галад основал кралството си в Линдон далеч на северозапад в Средната земя, между Сините планини и Великото море. Там той и неговите хора живели до завръщането на Саурон, който дошъл в Линдон като Анатар, ала Гил-галад и Елронд го отхвърлили. Скоро след това бил изкован Единствения пръстен, и започнала войната между елфите и Саурон.

След Падението на Нуменор, Елендил и синовете му дошли в Средната земя, за да сключат съюз със Гил-галад — Последният съюз между елфи и хора. Те нападнали Мордор и обсадили Тъмната кула. Саурон бил победен, но Гил-галад намерил смъртта си в тази война.