Миналкар

Хиярмендакил I бил могъщ крал и по негово време Гондор се превърнал в огромно и силно кралство, простиращо се от морето Рун на изток до Умбар на юг. Преките наследници на Хиярмендакил I не били толкова дейни. Синът му Атанатар и внуците му Нармакил и Калмакил се задоволявали да живеят охолно в кралския двор на Гондор.

За щастие, правнукът на Хиярмендакил — Миналкар, наследил повече от силата на предшественика си. Роден в последните години от управлението на дядо си, Миналкар бил деен в политическите и военните дела, дотолкова, че скоро след като чичо му Нармакил станал крал, той предал контрола над Южното кралство на племенника си. Миналкар приел предизвикателството и успял да възстанови силата на Гондор, загубена по-време на управлението на дядо си Атанатар и чичо си Нармакил. Миналкар събрал голяма армия, с която разгромил нападателите, идващи от изток, недалеч от морето Рун.

Заради това събитие той се нарекъл Ромендакил или „победител на изтока”. След като Нармакил умрял и не оставил наследници и след като Калмакил управлявал за кратко, накрая Миналкар се качил на престола и управлявал под името Ромендакил II.