Форностка битка

През 1974 година от Третата епоха, царството Артедаин било разрушено, а с това и последното кралство на северните дунеданци. Армиите на Ангмар и техните съюзници опустошили северните земи, превземайки столицата на дунеданците във Форност и крал Арведуи избягал към заледения север. Тогава изглеждало, че победата на господаря на назгулите била пълна.

Следващата година нещата се обърнали, въпреки че било твърде късно да се спасят останките от Северното кралство. Голяма флотилия навлязла в пристанищата на Митлонд, водейки войска от гондолинци, изпратени под командването на великия военачалник Еарнур. Към тази армия се присъединили елфите от Линдон и останките от дунеданците и те настъпили на изток, за да си отмъстят за загубата на Артедаин.

Те срещнали войските на Краля-чародей не точно във Форност, а в полетата на изток от езерото Вечноздрач. Подпомогнати от военните умения на Еарнур и изпратената от Ломидол армия, начело с Глорфиндел, дунеданците и елфите извоювали победа, а войските на Краля-чародей били изтласкани. Самият Крал-чародей избягал в сенките на падащата нощ и тогава Глорфиндел предрекъл, че той няма да бъде убит от ръката на смъртен мъж, което по-късно било доказано във Войната на пръстена.

Битката при Форност очертала бъдещето на Средната земя в много аспекти. По това време трудно била различима най-значимата последица — кралската линия на Гондор била прекъсната. Когато Кралят-чародей избягал на юг и най-накрая стигнал до Мордор, той не бил забравил загубата си, причина за която бил Еарнур. Много години по-късно, Еарнур станал крал на Гондор и Кралят-чародей го предизвикал на битка. Той отказал, но седем години по-късно, предизвикателството отново било дадено и този път Еарнур се съгласил. Яздейки към Минас Моргул, той бил отвлечен от назгула, и никой никога не чул нищо повече за него. Той бил последният крал на южното кралство преди Войната на пръстена — около 1000 години след това.