Еапедия

Един от трите хобитови рода заедно с твърдоногите и запасливците. Дъждокрийците били най-малко на брой в сравнение с другите два рода и първоначално обитавали северните части на Средната земя.

Природата на дъждокрийците

На външен вид дъждокрийците били по-високи и по-слаби от другите хобити. Те достигали до четири фута на височина. Тяхната кожа и коса били светли и нямали бради. Дъждокрийската култура била пò отворена за външни влияния отколкото запасливците и твърдоногите. Дъждокрийци били пò приятелски настроени към расите от Средната земя и по-специално към елфите. Може би за това те били умели в пеенето и говоренето.

Докато другите два хобитови рода се занимавали предимно със земеделие и животновъдство, дъждокрийците запазили традицията си да ловуват. Те били по-смели и любознателни от своите роднини, но по-малко умели в отглеждането на селскостопански култури.

Историята на дъждокрийците

Дъждокрийците първоначално обитавали северните части на Средната земя, където Сивталаз и Дългоблик се вливали в Андуин. Изглежда те си имали вземане-даване с прадедите на рохиримите, които също живеели там по онова време. Вероятно това е произходът на легендата за холбитланите, разказвана в Рохан.

В края на първото хилядолетие от Третата епоха, в източните части на Средната земя се раздвижили зли твари и много хора, в това число и прадедите на хобитите, започнали да се придвижват на запад през Мъгливите планини. Първите хобити, които навлезли в Ериадор били твърдоногите. Дъждокрийците напуснали своите северни домове около 1150 година от Третата епоха и прекосили Планините на север от Ломидол, край изворите на Скрежноблик.

Племената на дъждокрийците пътували бавно по течението на Скрежноблик и на запад през Ериадор. Така, те накрая се заселили в района около Брее през 1300 г. от Третата епоха, където тяхната авантюристична и смела природа ги направила лидери на другите хобити, които живеели там. Вероятно по това време трите хобитови рода се смесили за първи път. Триста години по-късно (през 1601 г. от Третата епоха) двама братя Дъждокрийци — Марчо и Бланко, се отправили на запад от Брее и заедно със своите последователи прекосили Сводокаменния мост (по-късно моста на Брендивин). Те се установили в необитаваната земя, а тя им била дадена от крал Аргелеб II от Артедаин, защото се намирала в неговото кралство. Това била страната, която по-късно станала известна като Графството.

С течение на времето трите рода се смесили. Въпреки това, все още имало семейства, в които се съхранявала дъждокрийската жилка и буйността, която тя носела. По времето на Войната за пръстена дъждокрийското потекло било добре представено от семействата Тук и Брендифук.