Еапедия

По времето на Тар-Атанамир — бащата на Тар-Анкалимон, а и по времето на дядо му — Тар-Кирятан, нуменорците започнали да се обръщат против валарите и елдарите и да се гордеят със собствената си сила и богатство. Тар-Анкалимон продължил да следва този път и историята на Нуменор отбелязва, че сериозното разделение на нуменорците започнало по време на неговото управление.

Политически, кралството се разделило на две групи — кралските люде, които следвали политиката и идеите на Тар-Анкалимон, и елендилите, които благоразумно продължили да поддържат древната дружба с елдарите. Нуменорската история през цялото следващо хилядолетие била обвързана с раздорите между тези две групи; и в крайна сметка кралските люде били тези, които допринесли за унищожаването на Нуменор.

Този момент обаче все още лежал далеч в бъдещето. По време на управлението си, Тар-Анкалимон обърнал гръб на древните традиции. Той престанал да отдава почит на Еру, както правели кралете преди него на върха на Менелтарма, която се намирала в средата на острова. Въпреки това запазил традицията кралските имена да бъдат на елфически език, но не толкова от обич, колкото от страх, че нейното нарушаване можело да донесе нещастие. Причината за това би могла да бъде тъмната поличба, която сполетяла Тар-Анкалимон: орлите на Манве, които гнездели върху кулата на кралския дворец в Арменелос още от основаването на Нуменор, напуснали гнездата си и никога повече не се завърнали.

Тар-Анкалимон починал така, както живял — вкопчен в последните искрици на живота си, също както баща му преди него. Той бил наследен от сина си Тар-Телемайте — мъж, алчен за богатства и сребро, който следвал пътя на баща си във всички насоки.