Хуор

По-малкият син на Галдор, владетелят на Дор-ломин и внук на Хадор Лориндол. Хуор е баща на Туор и дядо на Еарендил Мореплавателя. Той имал светла коса и сини очи, наследени от рода на дядо му и бил считан за един от най-високите едаини, отстъпвайки единствено на сина си Туор.

Следвайки обичая на хората през онези дни, Хуор и по-големият му брат Хурин били отгледани от чичо им Халдир — владетелят на халадините от Бретил, и двамата пребивавали в тази гора по времето на Дагор Браголах през 455 г. от Първата епоха. Въпреки че били твърде млади, за да отидат на война (Хуор бил едва на тринадесет години, а брат му Хурин — на шестнадесет), те тръгнали с халадините на бран срещу легион орки, който бил дошъл до гората.

Орките били разгромени и в гората царувал мир за дълги години, но Хуор и брат му били откъснати от отряда си. Улмо изпратил мъгли към тях, за да улесни бягството им и те отстъпили през Бритиах към северен Димбар в сенките на Крисаегрим — Пръстеновите планини на Гондолин. Виждайки, че са изгубени и изтощени, Торондор пратил два от орлите си, за да ги спаси и двамата братя били пренесени над планините в Тайното кралство на Тургон.

Улмо бил предупредил Тургон да гледа специално за хора от рода на Хадор и затова кралят ги приел, а братята останали в Гондолин почти година. Въпреки че законът на Потайното кралство забранявал на всеки, който е дошъл, да напусне града, Тургон направил изключение, защото орлите носели Хуор и Хурин, и те нямали ясна представа как са стигнали до града. След това орлите отнесли братята и те се завърнали в дома на Галдор в Дор-ломин; но Тургон ги обвързал с клетва за мълчание и те никому не казали къде били през тази година.

Когато Хуор възмъжал взел за жена Риан — дъщерята на Белегунд, и не след дълго им се родил син. Хуор му дал име още преди детето да се роди и го кръстил Туор. Два месеца след сватбата елфическите владетели събрали огромна армия, за да нападнат Моргот и Хурин и Хуор се присъединили към нея заедно с войници от Дор-ломин. Това била великата битка, която била наречена Нирнает Арноедиад — Неизброимите сълзи.

Хуор бил с войската на брат си под стените на Барад Ейтел — кулата на върховния крал Фингон, и армиите им били подредени в горите на източните склонове на Еред Ветрин, така че Моргот да не може да види броят им. Тургон също дошъл от Гондолин с армията си за първи път, откакто бил построен градът, за да се присъедини към битката.

След шест дни сблъсъци везните се наклонили в полза на Моргот и елфите били разгромени. Тургон отстъпил на юг, за да се завърне в Гондолин, а Хуор и Хурин, заедно с мъжете от Дор-ломин, останали да пазят отстъплението му. Преди да се разделят, Хуор предрекъл на Тургон, че от тях ще се роди нова надежда, с думите: „…от теб и от мен ще се роди нова звезда.” По-късно това се оказало истина, защото синът му Туор се оженил за Идрил, щерката на Тургон и техен син бил Еарендил Благословени.

След отстъплението на Тургон мъжете от Дор-ломин, които удържали прохода на Сирион от армиите орки и съществата на врага, отказали да изоставят земите си и останали да се бият. Крачка по крачка отстъпвали назад, докато не стигнали до Серехското мочурище и потока Ривил, откъдето повече не отстъпили.

В тази последна отчаяна битка, Хуор бил убит, пронизан в окото от отровна стрела.