Еол

Първоначално член на кралския двор на Дориат и родственик на самия Тингол, Еол не бил щастлив в родната си земя. Когато Поясът на Мелиан опасал горите на Дориат, Еол заживял сред непроходимата гора Нан Елмот, източно от родния си дом.

Еол бил изкусен майстор и ковач на мечове. Сред най-великите му творения били два меча, направени от желязото на метеорит — Англахел и Ангуирел. Той дал Англахел на Тингол за това, че живеел в Нан Елмот, а това бил мечът, който по-късно бил носен от Турин Турамбар. Майсторството на Еол било особено ценено от джуджетата от Ногрод и Белегост в Сините планини, с които той поддържал близка дружба.

Един ден в началото на четвърти век от Първата епоха, Еол се натъкнал на бял силует в гората. Това била Аредел, сестрата на Тургон, която напуснала Гондолин и се изгубила в пустошта. Еол използвал магия, за да я примами надълбоко в гората и да я плени. Тя станала негова съпруга и му родила син — Маеглин.

Едно лято, много години по-късно, Еол отпътувал за Сините планини, за да пирува с джуджетата от Ногрод, но когато се завърнал открил, че жена му и синът му били напуснали два дена по-рано. Той се качил на коня си и ги последвал, като в крайна сметка ги открил на брода Бритиах. Осъзнавайки, че Аредел се завръща със сина му в Гондолин, Еол ги последвал. Той достигнал Сухата река и тази тайна пътека го отвела пред портите на самия Гондолин. Там той бил заловен и изправен пред краля.

Отначало Тургон посрещнал Еол като родственик, но според закона всеки, намерил Укрития град, не можел да напусне, като наказанието за престъпването на закона било смърт. Разгневен от загубата на свободата си, Еол избрал за себе си и сина си смърт и се опитал да прониже Маеглин с отровна стрела. Аредел се изправила пред стрелата и не след дълго загинала. По този начин Еол постигнал своето — за наказание гондолиндримите го хвърлили на скалите Карагдур.