Еладан
През 130 г. от Третата епоха, жената на Елронд, Келебриан, му родила двама близнаци, които били с черни коси и сиви очи. Само онези, които познавали двамата братя добре, можели да ги различат. По-големият брат бил наречен Еладан, което означава „елфочовек”, като знак за неговия произход — той произхождал не само от кралския род на елдарите, но и от Трите рода на едаините.
Векове по-късно, майката на близнаците Келебриан се отправила на юг, за да посети майка си Галадриел в Лориен. По пътя обаче тя била заловена от орки и измъчвана. Еладан и брат му опитали да я спасят, но когато я открили тя вече била смъртно ранена. Въпреки че баща им я излекувал, тя не можела повече да остане в Средната земя и на следващата година отплавала на запад. След тази загуба, Еладан и брат му Елрохир се изпълнили с омраза към орките и често се сражавали с тях заедно с дунеданците от севера.
В началото на Войната за пръстена, главната роля на братята била да бъдат съгледвачи и да подготвят пътя за Задругата, но по-късно взели и по-дейно участие. Когато Халбарад и Сивия отряд се притекли на помощ на Арагорн, те били придружени от Еладан и Елрохир. Те последвали Арагорн по Пътя на мъртвите, сражавали се редом с него в Пеларгир и взели участие в Битката на Пеленорските поля, където можели да бъдат видени със звезди на челата им.
Не се знае какво станало със братята след Войната за пръстена. Те се завърнали при баща си в Ломидол и останали там дори след като той отплавал към Валинор. Подобно на сестра им Арвен, синовете на Елронд Полуелф можели да избират дали да напуснат Средната земя и да отидат в Неумиращите земи или да останат на нея като смъртни. Еладан и брат му били много близки и вероятно изборът им е бил един и същ, но какъв бил той няма да научим никога.