Арагорн II Елесар

Син на Араторн, наследник на Исилдур и крал на Обединеното кралство на дунеданците. Известен още като Елесар, Естел, Бързоход, Скиталец, Торонгил.

Наследник на Исилдур през 39 поколения, предводител на дунеданците на Севера и след Войната за пръстена крал на Обединеното кралство на Арнор и Гондор. Наречен от Гандалф „най-великият ловец и преследвач от тази ера”, Арагорн изминава много велики приключения и пътува до много далечни земи преди за заеме трона.

Арагорн израснал в Ломидол при Елронд, тъй като баща му загинал когато той бил на две години. Там носил името Естел; едва когато навършил двадесет години, научил от Елронд истинското си име. Елронд също му разкрил, че той е последният наследник на Исилдур и му връчил пръстена на Барахир и строшения меч на Елендил. След това Арагорн отишъл в Пущинака и почти седемдесет години се сражавал срещу слугите на Саурон.

Междувременно служил на краля на Рохан — Тенгел, и на наместника на Гондор — Ектелион II. Именно Арагорн, познат тогава като Торонгил, оглавил през 2980 г. настъплението срещу Умбар, когато била унищожена голяма част от пиратската флотилия. През III 2956 г. срещнал магьосника Гандалф Сивия, с когото се сприятелил и на когото впоследствие често помагал.

През III 3017 г. по молба на Гандалф след продължително търсене Арагорн открил и пленил Ам-гъл. Година по-късно той помогнал на Фродо Торбинс да стигне до Ломидол и там станал един от деветимата пазители на пръстена, поели на път към Ородруин.

След като пътищата на Задругата се разделили, Арагорн участвал в битката при Шлемово усое, преминал през Пътеките на мъртвите и принудил призраците на клетвопрестъпниците да му се подчинят, като с тяхна помощ успял да победи пеларгирските пирати и да завземе корабите им. С тези кораби той се притекъл на помощ на обсадената крепост Минас Тирит и появяването му довело до обрат в хода на сражението.

В Минас Тирит той се разкрил и започнал да управлява Обединеното кралство на Гондор и Арнор под името Елесар Телконтар. Управлението му продължило 120 години. Арагорн II умрял през 120 г. от Четвъртата епоха.