Ам-гъл
Истинското име на Ам-гъл е Смеагол — хобит от рода на запасливците, но впоследствие покварен под влиянието на Единствения пръстен. Ам-гъл се натъква на пръстена в реката Андуин, където преди две хилядолетия пръстенът е изгубен от Исилдур малко преди да бъде убит от орки. Пръстенът е намерен от приятеля му Деагол, но Ам-гъл го убива и открадва пръстена. Взимайки го, той се скрива в пещерите под Мъгливите планини докато хобитът Билбо Торбинс не му го отнема.
Останал без „безценното” си (както той нарича пръстена), Ам-гъл излиза навън да го търси. Не след дълго е хванат от слугите на Саурон, които го откарват в Мордор. След дълги изтезания, той разказва как хобит на име Торбинс му е „откраднал” пръстена. Това е и причината, заради която назгулите са изпратени в Графството. След като бива освободен от Барад-дур, Ам-гъл се скита дълго из Средната земя. По молба на Гандалф, Арагорн го пленява и разпитва, след което го предава на елфите. Той обаче успява да избяга отново и тръгва по следите на Задругата.
Преминава през мините на Мория и настига Фродо и Сам по пътя им към Мордор. Стигайки там, Ам-гъл играе важна роля в унищожението на Пръстена. В решаващия момент пред пещите на Ородруин, когато Фродо се отказва да хвърли пръстена, Ам-гъл го напада и отхапва пръста на който е Единствения. В мига на триумфа си, той полита назад към пропастта, където умира на 25 март 3019 г. от Третата епоха.
Ам-гъл е звукоподражателно име — народът на Смеагол започнал да го нарича с този прякор заради гърлените звуци, които започнал да издава след като се сдобил с Единствения пръстен. Ономатопоетичните елементи „ам” и „гъл” особено сполучливо предават идеята на Толкин зад това име. Преводът „Ам-гъл” е направен от Красимира Тодорова, а не от Любомир Николов.