Хладни дракони
Най-малките сред драконите — макар в тези дни да били много по-големи от човек — били студени подобно на змии и други влечуги, а много от тях притежавали криле, с които шумно се придвижвали с невероятна скорост…
— „Турамбар и фоалоке”, „История на Средната земя” том II, Книга с изгубени предания II
Не толкова могъщи дракони, които нямали способността да издишат огън. Моргот ги използвал във войните през Първата епоха, въпреки че те не се споменават в публикуваните творби на Толкин. След Войната на гнева, в която повечето от тях загинали, някои хладни дракони се заселили в северните области на Средната земя, отвъд Сивите планини.
С минаването на хилядолетията, техният брой нараснал и в края на Третата епоха те се били превърнали в сериозна заплаха за джуджетата от Сивите планини. През 2589 г. от Третата епоха, Даин I, крал на народа на Дурин, и неговият син Фрор били убити пред портите на своите зали от хладните дракони. Нападенията на тези страховити създания накарали джуджетата да се преселят на изток от Сивите планини и да създадат своите владения в Железните хълмове и Еребор.
За историята на хладните дракони след това време не се споменава нищо. Четиристотин години по-късно, по времето на приключението на Билбо Торбинс, те изглежда били напуснали Сивите планини (или поне Гандалф не ги споменава сред опасностите на този район). Възможно е орките, които се заселили там след напускането на джуджетата, да са ги прогонили в мразовитата пустош на север, но по-нататъшни спекулации са невъзможни.