Древния горски път

Главният път, пресичащ гората Зеленогор Велики, която по-късно била наречена Мраколес. На мястото, където Пътят пресичал Великата река, се намирал каменен мост, но в края на Третата епоха реката била пресичана при Стария брод. От там пътникът поемал на изток и след няколко километра навлизал в гората. Пътят се спускал директно на изток и вървял над двеста мили през тъмната гора докато не излизал при Тичащата река.

Не знаем почти нищо за произхода на пътя. Знаем, че е съществувал преди края на Втората епоха, защото се споменава, че каменният мост бил подсилен, за да издържи на войските от Последния съюз. Името му на синдарин е Мен-и-Наугрим или „Пътя на джуджетата”. Джуджетата се славели със своето строителство на пътища от преди Първата епоха и вероятно били построили пътя за пренасяне на стоки между западните и източните кланове. Старият мост над р. Андуин в западния край на пътя се намирал на половината от разстоянието между древния джуджешки град Гундабад на север и залите на Дурин в Хазад-дум на юг.