Еапедия

След Помръкването на Валинор и унищожаването на Двете дървета, Бялото дърво Телперион родило едно последен сребърен цвят преди да загине. Ауле и хората му изработили ладия, която да носи сребърния цвят във висините, а Тилион — един от ловците на Ороме, получил задачата да напътства новата Луна в небето. Тилион насочил това, що му било поверено към западните небеса, когато нолдорите се завръщали в Средната земя и така сложил началото на Първата епоха. Луната първо изгряла над Валинор в Далечния запад, но Варда променила този ред, така че Луната първо да преминава под света, а сетне да изгрява на изток, както прави това и до днес.

Според елфическите легенди, Тилион бил несигурен и своенравен водач, понякога се бавил дълго под земята или се явявал на небето по едно и също време със слънцето. Привлечен от блясъка на новото слънце, той се мъчел да го настигне, макар че пламъкът му го обгарял и помрачавал лунното лице.

Луната останала важна за обитателите на Средната земя и Нуменор през дългата им история. Това е най-видно при сина на Елендил — прочутият Исилдур, чието име означава „служител на луната”. В Средната земя той живеел в Итилиен („лунните земи”), в кула, която той нарекъл Минас Итил („лунната кула”). Въпреки че кулата била по-късно завзета от тварите на Саурон и преименувана от хората на Минас Моргул, там символът на луната останал силен. Дори в края на Третата епоха, обитателите й още използвали луната като своя емблема, но опорочили и променили този знак като го превърнали в мъртвешко лице.

Хобитите също имали собствени предания за луната; пеели песни за весело, но непредсказуемо същество, което наричали Лунния човек. Тази странна фигура изглежда е била далечно ехо на съществото, описано в елфическите предания — маярът и ловец Тилион, пътеводител на луната.