Еапедия

Елрос бил син на Еарендил и брат на Елронд. Заради потеклото си, той бил един от полуелфите, които можели да избират между живота на елдарите и дара на хората. Той избрал да бъде смъртен, но бил дарен с изключително дълъг живот от 500 години. Той предал дълголетието си на своите наследници, макар никой да не надживял самия Елрос.

Под името Тар-Минятур, Елрос бил първият крал на Нуменор. След него островът бил управляван от кралете и кралиците на рода му в продължение на близо три хиляди години от Втората епоха. Накрая, далечният потомък на Елрос — Ар-Фаразон, бил измамен от Саурон, което довело до падението на Нуменор и края на кралския род.

Макар Нуменор и кралете му да не съществували, родът на Елрос не свършил с падението на острова. Кралете били наследници на пра-правнука му Менелдур, но друго разклонение от рода също просъществувал — владетелите на Андуние, които били наследници на по-голямата сестра на Менелдур Силмариен. Родът на владетелите на Андуние просъществувала до Елендил и синовете му Исилдур и Анарион в Средната земя, които станали крале на Арнор и Гондор. Дори по време на Войната за пръстена (близо шест хиляди години след смъртта на основателя си), все още съществувал жив наследник на рода на Елрос — това бил самият Арагорн.