Мейбъл Толкин

Мейбъл Съфилд (Маб) била привлекателно момиче от Кингс Хийт, Бирмингам. Тя била умна, с добро познаване на латински, френски и немски, а освен това била и добра художничка. Умеела особено добре да свири на пиано.

Тя се сгодила за Артър Толкин на 18 годишна възраст, но баща ѝ не позволил на младата двойка да сключат брак цели две години. През този период двамата влюбени били принудени тайно да си обменят писма и да се срещат на случайни вечеринки.

През март 1891 г. 21-годишната Мейбъл отплувала за Южна Африка на кораба „СС Рослин Кесъл” за да се срещне с Артър, който бил заминал преди нея. Двамата се оженили в катедралата в Кейптаун на 16 април 1891 г. Мейбъл обаче не харесвала Блумфонтейн. За нея паркът бил „нищо повече от 10 върби и една локва с вода”, а местността била „пустош, ужасяваща пустош”. Тя рядко виждала Артър, който по цял ден бил на работа, а и вълнението от живота в големия град ѝ липсвало.

Все пак тя обичала Артър и се радвала на всеки миг, който прекарвала с него. На 3 януари 1892 г. се родил Джон Роналд Руел Толкин. Той се родил преждевременно, но раждането преминало леко. След близо една година на гости при семейството пристигнала сестрата на Мейбъл — Мей Инкълдън. Мейбъл най-накрая намерила душеприказчик за непоносимия климат, местните жители, безкрайните партита и неспирните гостувания на познати.

На 17 февруари 1894 г. се родил Хилъри, а през ноември същата година тя завела двамата си сина в Кейптаун заради здравословни проблеми. Толкин бил болнаво дете и Мейбъл решила, че въздуха в Кейптаун ще му се отрази по-добре от пустинната среда. През април 1895 г. тя решила да се върне заедно с децата си в Англия и тогава видяла съпруга си Артър за последен път. Семейство Толкин напуснали Южна Африка на кораба „СС Гелф”, а в Англия били посрещнати от Джейн Съфилд.

Животът им в Англия не бил лек. Мейбъл разполагала с около 30 шилинга на седмица от спестяванията на Артър за да се грижи за себе си и момчетата — колкото да се справя едвам-едвам на ръба на немотията. През тази първа година те живели заедно с родителите ѝ в Кингс Хийт.

През 1896 г. тя най-накрая успяла да намери ново жилище на ул „Грейсуел” №5 — тухлена къща в Сеърхол, която се намирала на края на улицата и която била взета под наем от местния хазяин. Отвъд пътя лежала поляна, която водела до р. Коул, където се намирала и местната мелница. В селото имало малко къщи, но градчето Хол Грийн не било далеч.

В Сеърхол, Мейбъл започнала да учи двамата си сина да пишат и четат, а също и на езици, изкуство и ботаника. Момчетата винаги имали под ръка и множество книги с които да разпалват въображението си.

След смъртта на Артър, християнството започнало да играе важна роля в живота на Мейбъл. Тя започнала да посещава Англиканската църква, но не след дълго се насочила към Католицизма. През пролетта на 1900 г. тя шокирала цялото си семейство когато заедно със сестра си Мей започнала да посещава църквата в „Сейнт Ан”, Олчестър, в центъра на Бирмингам.

След смъртта на съпруга си, тя получавала финансова подкрепа от Уолтър Инкълдън, но след решението да приеме католическата вяра, парите секнали. Семейство Съфилд и семейство Толкин също се обявили против нейното решение. Тя обаче била непоколебима и към „греховете си” добавила и факта, че възпитала синовете като католици.

През същата година семейството се преместило в Моусли, което се намирало недалеч от училището на Толкин. Новото жилище било малка, сива къща, заобиколена от цехове и железопътни линии. Те обаче не останали дълго там защото къщата била запланувана да бъде съборена. Тогава тя открила вила, която се намирала едва на миля от тогавашния ѝ адрес, на хълма зад гарата в Кингс Хийт, в близост до новопостроената католическа църква „Сейнт Дънстън”.

Мейбъл обаче не била доволна и отново се преместила, този път в Еджбастън, където намерила къща в близост до Бирмингамската оратория. Тя се намирала на „Оливър Роуд” №26, но не била нищо особено. Основната причина да се преместят там обаче бил факта, че в съседство се намирало католическото училище „Сейнт Филип”, което предлагало евтино обучение и се водело към Ораторията. Там семейството се запознало с отец Франсис Ксавие Морган. Той скоро станал приятел на семейството и неизменна част от живота на тримата. В Еджбастън, Мейбъл отново започнала да учи синовете си, но скоро Толкин започнал да посещава „Сейнт Филип” и тя останала единствено с Хилъри.

През април 1904 г. напрежението от грижата за семейството, изхранването и лекуването на момчетата, започнало да си личи и Мейбъл била приета в болница заради диабет. През лятото тя била изписана и от Ораторията ѝ дали малка къща в Реднал, където да се възстанови. Момчетата живеели с нея през летните ваканции, но през есента се връщали в Бирмингам.

През ноември здравето ѝ отново се влошило, което довело до внезапна диабетна кома. Шест дни по-късно, на 14 ноември 1904 г. тя починала в присъствието на сестра си Мей и отец Франсис.

Мейбъл била погребана до църквата в Бромсгроув, а отец Франсис се погрижил на гроба ѝ да има каменен кръст, подобен на използваните в Реднал кръстове. Тя оставила 800 лири, а отец Франсис станал настойник на Джон и Хилъри.