Ортанкски камък

Един от седемте палантира, донесени в Средната земя от Елендил и синовете му в края на Втората епоха. Изгнаниците от Нуменор построили кулата Ортанк на северната граница на Гондор и поставили Всевиждащия камък в непристъпната кула. През Третата епоха линията на кралете била прекъсната и рохиримите се заселили в земите южно от Ортанк и в края на епохата отдалеченият камък на Ортанк бил почти забравен от наместниците на Гондор. Вълшебникът Саруман не бил забравил за камъка обаче, и когато поел наместничеството над Ортанк, отчасти решението му се основавало на надеждата, че камъкът е още там.

Саруман не бил разочарован. Когато отключил непревземаемата кула той открил камъка, който бил пазен вътре в продължение на хиляди години. Използвайки го, изглежда Саруман не взел под предвид другите палантири в Средната земя, защото изгубеният камък от Минас Итил бил попаднал в ръцете на Саурон и той използвал силата си да покори камъка на Ортанк на собствената си воля, а оттам и самия Саруман.

Във Войната за пръстена, Саруман изгубил камъка по много особен начин. Докато преговарял с Гандалф от кулата, неговият слуга Грима Змийския език — без да осъзнава какво представлявал камъка — го хвърлил по враговете им и така той попаднал в техни ръце. Камъкът на Ортанк бил използван два пъти след като бил хвърлен от кулата и двата пъти използващият го срещнал самия Черен владетел. Използването му от Пипин била глупава грешка. Вторият път обаче Арагорн съзнателно използвал палантира, за да разкрие потеклото си на Саурон и меча си Андурил, изкован наново от меча, отрязал Пръстена от ръката на Саурон преди три хиляди години. Така накарал Саурон да обяви война открито и отвлякъл вниманието му от Мордор, давайки шанс на Фродо и Сам да достигнат Съдбовния връх.