Перуникова река
Малък приток на река Андуин, наречен Сир Нинглор от елфите, който извирал в източните части на Мъгливите планини и вървял на изток, за да се влее във Великата река при Перуникови поля.
Въпреки че била дълга едва стотина мили, Перуниковата река изиграла важна роля в историята на света през Третата епоха. През средните векове бушувала война в Ериадор, западно от Мъгливите планини. През 1409 г. от Третата епоха, родът хобити, познати като запасливци, преминали планините на изток и се установили на брега на реката.
Не се знае много за този вид хобити, но обществото им явно било матриархално и те споделяли същите древни привички и суеверия като по-известните им братовчеди, които останали на запад от планините. Те се прехранвали с риболов в Перуниковата река и издигнали селище, което просъществувало поне още хиляда години.
След няколко века избухнала голяма война, но този път на югоизток — отвъд гората Мраколес. Запасливците не знаели за нея докато в земите им не се заселили благородни, светлокоси хора, потомци на кралете на Рованион и предшественици на рохиримите. Те се наричали „конен народ” или еотеод на техния език. Тези хора обаче не останали задълго край Перуниковата река. След два века те се отправили на север в търсене на нови, по-обширни земи.
Въпреки че Еотеода заминал на север, много хора останали при запасливците. Близо хилядолетие след пристигането им, през 25 век от Третата епоха, двама хобити се спуснали на изток по реката до устията й, където се образували блатата на Перуниковите поля. По някаква случайност, единият от тях, наречен Деагол, паднал във водата и открил златен пръстен на дъното. Приятелят му Смеагол обаче искал пръстена за себе си — той удушил Деагол и се завърнал у дома. Впоследствие, баба му, която стояла начело на рода, го прокудила и той се скитал докато не стигнал Мъгливите планини, където по-късно името му станало Ам-гъл.
Живеейки векове наред под Мъгливите планини, той надживял целия си народ. Скоро след като Ам-гъл бил прокуден, в близките планини започнали да се събират орки, а [Война на джуджетата и орките]] довела и войските на наугримите в тези области. Може би запасливците били унищожени от орките или изчезнали във войната, а може и да загинали по време на Дългата зима през 2911 от Третата епоха. По време на Войната за пръстена не били останали живи хобити от този род — назгулите отишли в древните им земи да търсят пръстена, но открили само развалини.
Животът на Ам-гъл обаче бил удължен от вълшебния пръстен докато той не му бил отнет. Той го търсил в долините на Андуин, но бил преследван от Арагорн по молба на Гандалф. Арагорн го заловил недалеч от Мордор в началото на 3018 г. от Третата епоха и го отвел на север. В „Недовършени предания” се разказва за неговите странствания:
„…по най-западните пътеки, що можел да открие из покрайнините на Ветроклин, тъй прекосил Липосвет, а подир туй Нимродел и Сребропът досами Лориен, сетне заобиколил отдалеч Мория и Смутнолейската долина, пресякъл Перуникова река и наближил Равноскала.”
„Недовършени предания”
Така последният хобит от запасливците край Перуникова река видял безлюдните земи на своя някогашен дом преди сам да намери своя край.