Клетвата на Феанор
Клетва изрекли, що никой не може да наруши и никой не бива да поема даже в името на Илуватар; и призовали над себе си Вечния Мрак, ако не я изпълнят… — Куента Силмарилион, Глава 9, „За бягството на нолдорите”
Страховитата, неотменяема клетва, поета от Феанор и седмината му синове в града Тирион. Те се заклели в името на Илуватар, че няма да почиват докато не съберат и трите силмарила в ръцете си, и че ще воюват с всеки, който ги притежава.
По времето, когато Феанор се заклел, Моргот държал трите силмарила, които бил откраднал от феаноровата крепост Форменос. Подтикван от ненарушимата клетва, Феанор повел по-голямата част от нолдорите от Аман обратно в Средната земя в безнадеждно преследване на Мрачния владетел. Самият Феанор бил смъртно ранен от балрозите при първата атака на нолдорите. От тогава на сетне, докато Моргот държал силмарилите на своята Желязна корона, елфите от Белерианд били заплашвани от постоянен враг.
Истинската опасност на клетвата била разкрита след като Берен и Лутиен си възвърнали един от силмарилите от бездните не Ангбанд. Тогава синовете на Феанор обявили война на елфите от Белерианд, за да си възвърнат камъка. Те нападнали Дориат, убили наследника на Тингол Диор и унищожили кралството. След като там силмарилът им се изплъзнал, те разбрали, че се съхранявал при устието на Сирион от диоровата щерка — Елвинг. Отново синовете на Феанор нападнали и отново силмарилът им се изплъзнал. Изнесена от морето от силата на Улмо, Елвинг занесла силмарила на съпруга си, Еарендил Мореплавателя, и двамата отплавали с него обратно на Запад.
Този силмарил бил изгубен за синовете на Феанор, но още два оставали на морготовата корона. След Войната на гнева и поражението на Моргот в края на Първата епоха, оцелели само двама от поелите клетвата — най-големите синове на Феанор, Маедрос и Маглор. Те откраднали силмарилите от лагера на победоносната армия, но заради злините, които били извършили докато се опитвали да си ги възвърнат, те осъзнали, че вече нямали право да докосват свещените камъни — те изгорили ръцете им. В отчаянието си, Маедрос се хвърлил е недрата на земята заедно със силмарила, който носел, а Маглор хвърлил своя в океана. Той бил последният от поелите клетвата и е казано, че и до днес обикаля бреговете на света, оплаквайки своята болка и загуба.