Еапедия

Вторият син на Феанор, който наследил повече от духа на майка си Нерданел отколкото своите братя. Маглор бил прочут поет и певец, но той участвал в клетвата на Феанор в Тирион и споделил участта на братята си.

Маглор последвал баща си в изгнание и видял как загива от ръцете на балрозите. С останалите си братя той живеел в източните части на Белерианд, между Малък Гелион и Голям Гелион — двете реки, които образували река Гелион. Областта, която по-късно била наречена Маглоров пролом, не разполагала с хълмове или планини и била уязвима за нападение от север.

Маглор охранявал пролома в продължение на четири и половина века, но претърпял поражение в Дагор Браголах. Драконът Глаурунг навлязъл в земите му и той бил принуден с брат си Маедрос да се оттегли в крепостта на Химринг на запад. Шестнадесет години по-късно, той и Маедрос участвали в голямата битка, която трябвало да донесе възмездие на елфите, но бил предаден от Улдор Проклети. Маглор посякъл Улдор, но поражението било неизбежно. Тази битка по-късно била наречена Нирнает Арноедиад — Неизброимите сълзи.

Седемте синове на Феанор оцелели в Нирнает. В годините след битката, един от силмарилите бил взет от короната на Моргот и се оказал в ръцете на Диор в Дориат. Той отхвърлил исканията на братята и те нападнали древното кралство на Тингол. Келегорм, Карантир и Куруфин загинали в безсмислената битка. Оцелели само четирима от синовете на Феанор — Маглор, Маедрос и двамата най-малки братя Амрод и Амрас. След няколко години те научили, че силмарилът се намирал у Елвинг при устията на Сирион, и макар да се въздържали известно време, клетвата ги накарала да потърсят камъка. Така те нападнали своите родственици елфи, но Елвинг избягала със силмарила отвъд морето и отишла при съпруга си Еарендил, и двамата отплавали на запад. Тяхното пътешествие сложило началото на падението на Моргот.

След унищожението на Моргот, последните два силмарила били взети от короната му. По това време, от синовете на Феанор оцелели само Маедрос и Маглор, като Маглор за малко щял да се разкае за клетвата. Той все пак придружил брат си и двамата откраднали силмарилите, но заради злините, които били извършили, свещените камъни прогорили кожата им. В отчаяние, Маедрос се хвърлил в огнена пролука в земята, а Маглор — последният оцелял син на Феанор, захвърлил силмарила в морето. Според преданията, той все още броди по бреговете на света и пее тъжни песни в отчаяние и разкаяние.