Берен Ерхамион

Берен Ерхамион е един от най‑известните човешки герои от рода на Беор през Първата епоха. Любовната му история с елфическата девойка Лутиен и премеждията им да отнемат силмарила от Желязната корона на Моргот са сред най-великите легенди на Древните дни.

Животът му в Дортонион

Берен е син на Барахир и Емелдир и носи името на своя дядо по майчина линия. Той произхожда от кралския род на Беор, а баща му вероятно е бил последният владетел от този род.

По време на младостта му избухва Дагор Браголах — „Битката на внезапния пламък“, която опустошава родната му земя. Берен живее с баща си и десетима верни другари в планините на Дортонион, където дванадесетимата извършват множество подвизи, които разгневяват Моргот.

След предателството на Горлим Нещастни хората на Барахир са избити от орките на Саурон. Берен се заклева да отмъсти за баща си — „не усещал нищо, защото сърцето му се било превърнало в камък“. Той убива орките, отговорни за смъртта на близките му, и си възвръща Пръстена на Барахир.

Живеейки като изгнаник, подвизите му се разнасят из целия свободен свят, а Моргот обявява награда за главата му. Принуден да напусне Дортонион, Берен преминава през страховития Нан Дунгортеб и достига до Дориат. Там вижда Лутиен да танцува в горите на Нелдорет и се влюбва в нея — а тя отвръща на чувствата му.

Търсенето на силмарила

Елу Тингол отказва да даде ръката на Лутиен на смъртен човек. Той поставя на Берен привидно невъзможно условие: да донесе силмарил от Желязната корона на Моргот.

Берен приема предизвикателството и тръгва на път с помощта на Финрод Фелагунд, но двамата са пленени от Саурон в Тол-ин-Гаурхот. Финрод загива, спасявайки Берен. Лутиен, придружена от хръстката Хуан, идва да го освободи.

По‑късно двамата попадат в засада, устроена от синовете на Феанор Келегорм и Куруфин. За да спаси Лутиен, Берен прави прочутия си скок върху коня на Куруфин и го поваля. В отмъщение Куруфин стреля по Лутиен, но ранява Берен, който е изцелен от нея и Хуан.

След време Берен продължава сам, но Лутиен и Хуан го намират. Хуан проговаря и им казва, че съдбите им са преплетени. Преоблечени като слуги на Саурон, те достигат Портите на Ангбанд.

Съв своята магия Лутиен приспива двора на Моргот и двамата проникват в Ангбанд. Берен успява да отреже силмарила от короната. При бягството им обаче Кархарот — огромният вълк, отгледан от Моргот — се събужда. Той отхапва ръката на Берен и поглъща силмарила. Оттогава Берен е наречен Ерхамион — „Едноръкия“.

Орлите на Манве ги спасяват и ги връщат в Дориат. Там Берен доказва, че е изпълнил задачата — макар и силмарилът да е в утробата на Кархарот. Тингол отстъпва и Берен и Лутиен се женят — първият съюз между елф и човек.

Берен участва в лова на Кархарот. Звярът е убит, силмарилът е възвърнат, но Берен е смъртно ранен, а Хуан загива.

След смъртта

Съкрушена от загубата му, Лутиен умира от мъка. Душата ѝ достига Чертозите на Мандос, където тя измолва милост. На двамата е позволено да се върнат в Средната земя и да живеят заедно като смъртни.

И двамата са възстановени, но приемат съдбата на хората — смъртта отвъд стените на света.