Мериадок Брендифук
Ден първи:
Имам проблеми щото пуснах фойерверките на купона. Подозирам, че Гандалф всъщност не е толкова вбесен и само си намери повод да накара нас — младите невинни хобити, да се намокрим и да се покрием с пяна. Всичко стана още по-подозрително, когато след като ни наказа да измием чиниите, трябваше да излъскаме жезъла му. След това да му масажираме краката и да подскачаме голи в зелевата градина. Абе, тоя кой ще бъзика, бе? Особено с масажа на краката.
Ден втори:
Много обещаващо започна днешния ден — намерих морков с подходящия размер и форма. Всичко стана дори по-обещаващо когато Пипин награби 6 зелки, 2 чувала картофи, и 3 колчана царевица. Въпреки това, не можах да му помогна, но мисля, че той е настроен прекалено оптимистично. Имам предвид, че можех да поема две от царевиците, но не и преди закуска.
Докато си тичкахме надолу по хълма се блъснахме във Фродо и неговото вярно и много досадно… опа, верният му слуга Сам, в царевичната нива. Пипин щеше още дълго да се въргаля с Фродо, но беше светкавично отстранен от Сам, който бутна Пипин от една стръмна скала. Морковът ми се счупи докато траеше това боричкане. Много съм разстроен и тъжен.
Ден трети:
Бъхтаме из горите с Фродо, Сам и Пипин. Някакъв комплект от ездачи, облечени с черни старомодни дрешки, ни преследват. Казах на Гандалф „Сивия“”, че едноцветните дрехи са толкова ретро. Чудя се дали Фродо избягва да скъса или ревнува? Чух, че напоследък в Хобитово, менкането на партньори е на мода, но аз лично не бих пробвал.
Ден пети:
Всичко става от лошо, по-лошо. Със спирането ни в Брее се наложи да вземем с нас един ненужен брадясал тип, който очевидно е един перверзник, падащ си по хобити. Не че някой ме слуша де. Настоя всички да споделим неговото легло, вместо да се върнем в своите хубави стаички, надявайки се на четворка под чаршафите. Не се получи, но затова пък цяла нощ държах Пипин за колана, за да не мине през Сам и да се метне върху Фродо. Да не би Пипин да има желание да умре или какво?
Ден шести:
Доста грубо ме събуди оня перверзник, дето си пада по хобити. Казах му да се чупи, а той ми отговори „Снощи не каза така”. След кратък момент на объркване, осъзнах, че ме мисли за Пипин. Обясних му и човекът се изниза, смутен, обяснявайки ми „Аз… таковата… наистина трябва да съм крал”. Да бе, тогава аз съм елфическа кралица от Мраколес.
Ден седми:
В Ломидол. Натресох се да съм в стаята точно до банята. Не можах да спя от шума от плискане на вода по цяла нощ, а и елфическият ягодов гел за баня прави пода много хлъзгав. Снощи се събудих и открих, че Елронд е пропълзял в леглото при мен. Изниза се бързо щом осъзна, че не обарва Пипин, а друг. Реших да си закача табелка с името ми.
Ден девети:
Поправих си моркова с някакво специалното елфическо лепило. Ама, много съм печен!
Ден 11:
Съгласих се да отида на някакво приключение за да наглеждам Пипин. Също съм любопитен какво ще стане с Фродо и Арагорн, който очевидно го сваля. Сам, разбира се, ще го утрепе ако се пробва.
Надявам се да му се пробва.
Ден 15:
Боромир ни научи как да се бием с мечове. Типичен човек, много непохватен, винаги си изпускаше меча в панталоните, и ни казваше: „Ей, малките, елате да го извадите”. Днес Боромир разроши Фродо и Арагорн за малко да му клъцне главата. Хората са толкова забавни. Хванах Пипин да зяпа как елфът прави сутрешната си гимнастика, но отвлякох вниманието му с един патладжан. Не знам какво ще правя като ми свършат зеленчуците.
Ден 16:
Боромир ме покани на малка разходка. Да, ама аз не се хващам на стария номер с „Рога на Гондор”. Не се хващам. Не. Хич даже. О, по дяволите — от един път не се става…
Ден 19:
В кофти настроение съм. Днес Боромир ме нарече Пипин в най-неподходящия момент. Казах му, че аз съм Мери, и че от три седмици имаме пълноценна връзка, но той само се изсмя, и ме потупа по главата. Озъзнах, че всъщност не може да ме разграничи от Пипин. Обречен съм да бъда незабележим второстепенен хобит завинаги, дори и в любовта. Обмислям драматична промяна в прическата, може би нещо индианско?
Ден 20:
Направих си плитки, но никой не може да ме види, защото е много тъмно в мините на Мория. Трудно е и да наглеждам Пипин. Събудих се и открих Леголас да се промъква под завивките ми. Обясних му, че не съм Пипин, а той каза „Абе, май няма голяма разлика, а?”. В последвалото боричкане, отново си счупих моркова. Дадох го на Гандалф да го поправи, а той ми каза „Глупав Тук! Имам по-важни неща да правя, отколкото да ти оправям зарзаватите”. Не му противоречих, щото ме е страх от островърхата му шапка.
Ден 22:
Гандалф падна в сянката и отнесе моркова със себе си. Много съм кисел. Направих всичко възможно да успокоя Пипин, но той беше по-развеселен от голата интерпретация на Леголас по „Силмарилион: Мюзикълът”.
Ама колко високо си вдигаше краката тоя елф…
Ден 28:
В Лотлориен. Снощи бях посетен от най-малко 50 елфа и един миризливец и всички те мислеха, че съм Пипин. Пипин, разбира се, го нямаше никакъв, вероятно е бил с Боромир. Нещо трябва да се направи. Миризливецът обаче е настоятелен. Е, може би, мога да… О, не, категорично не!
Ден 30:
Отвлякоха ни орки. Всичко върви по план. Казах на Пипин, че май ще трябва да пуснем на орките за да се освободим. Той изглежда остана много доволен. Реших да не му казвам, че имам предвид и мен. Орките ми дадоха нов морков като награда, че нарисувах голяма мишена на гърба на Боромир докато не гледаше. Така де, този ден беше много добър.