Фродо Торбинс
Ден първи:
Чувствам се много по-добре в дома на Елронд след тази дълга и приятна дрямка. Сам хубаво ми изтърка гърба и ме изкъпа в елфическата бълбукаща баня. Ах, платоническата, братска любов е толкова прекрасна. Само не схванах защо трябваше да ми смуче пръстите на краката, но съм убеден, че е било свързано с елфическата медицина.
Ден трети:
Съгласих се да занеса Единствения до Мордор. Като се замисля — тъпо от моя страна.
Ден четвърти:
Арагорн и Боромир се сбиха, щото не можеха да решат кой да ме носи през Карадрас. Арагорн блъсна Боромир в една преспа сняг, той пък го ухапа по ухото. Сигурно пръстенът им действа по-сериозно, отколкото си мислех.
Ден шести:
Събудих се и открих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми.
Сигурно заради пръстена и неговия проклет зов.
Ох, както и да е, Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Ден десети:
Днес Леголас погали бедрата ми с лъка си.
Направо съм шашнат — не знаех, че и той желае пръстена.
Явно наистина е предмет с безмерна сила.
Ден единадесети:
Гандалф ми показа много странен номер с шапката си. Явно островърхата шапка не е само за фасон.
Чудя се дали пръстена влияе и на него или той просто си е особен.
Ден 24:
Най-сетне малко спокойствие. Твърде е тъмно в мините на Мория и Арагорн не може да ме пощипва, както му беше станало навик.
Гандалф падна в сянката. Много ми е кофти за островърхата шапка.
Ден 27:
Толкова е красиво в Лотлориен. Галадриел е също много красива. Предложих ѝ Пръстена, но тя каза „Не, нещо друго искам от теб, Фродо Торбинс”, и след това прокара ръка по панталона ми, като се опита да я вмъкне вътре. Затова ѝ дадох другите си панталони, след като толкова си пада по тях. Явно има някакъв недостиг на панталони в Лотлориен.
Ден 30:
Цял ден се търкалям в лодката и се чувствам скапан. Мери и Пипин ми предложиха групов масаж. Прекрасно е да имаш толкова загрижени приятели. Радвам се, че Пръстена не им действа, въпреки че не беше нужно толкова да ми масажират гърба и… някои други части на тялото ми.
Дано Пипин си спомня, че сме братовчеди? Нали?
Нали?
Ден 33:
Боромир се пробва да вземе пръстена. Сигурен съм обаче че искаше и да се повъргаляме. Хвана ме шубето — все пак Боромир е доста голям.
Ден 36:
Всички продължават да ми се натискат. Писна ми, тръгвам към Мордор.
Сам също ще дойде. Хубавото е, че ще можем да продължим с онези прекрасни, платонични, братски масажи на краката, в които Сам е толкова добър.
Тъжен съм, че трябва да зарежа останалите. Особено че идеята да пусна на Гимли не е толкова лоша. Сплетените плитки и големият шлем са много възбуждащи. Ох, кого ли заблуждавам, той никога нямаше да ме хареса.