Перегрин Тук

Ден 1

Невинно си крадях зеленчуци, когато се сблъсках с Фродо и Сам. Въргалянето из царевицата с Фродо беше доста приятно, но Сам побърза да ни раздели със забележима доза недоволство. Трябва да поговоря с Фродо относно прекалено благосклонното му отношение към най-обикновени прислужници с неконтролируемо поведение и собственическо чувство.

Паднахме от един хълм. Мери беше много разочарован, че си счупи моркова. Тъкмо беше намерил един с доста подходяща форма.

Ден 27

В Ломидол е много гот. Обаче вече ми се повръща от Сам, с когото делим една стая. Постоянно е вир вода и смърди на ягоди. Също ми писна глупавите елфи да ме бъркат с уникално растение, което „толкова много прилича на живо!”

Ден 28

На майтап се включих в Задругата на пръстена. Всички са големи пичове с изключение на Леголас, който изглежда малко сприхав. Вчера ме държа провесен над една скална пукнатина, докато призная, че той е най-прекрасният елф в Задругата. Не ми се искаше да му казвам, че той е и единственият елф в Задругата, тъй като пукнатината беше наистина дълбока.

Ден 32

Изминаха 25 дни откакто срещнахме Арагорн, а той още не си е мил косата. Започва да ме притеснява.

Ден 34

Сам е в голяма грешка относно Боромир. Много приятен човек. Покани ме на разходка тази нощ, като обеща да ми даде да подухам неговия Рог на Гондор. Нямам търпение!

По-късно през нощта

Винаги съм мислел, че духането на Рога на Гондор е свързано с призоваване на всички армии на Запада.

Очевидно не е така.

Много образователно, все пак.

Ден 36

Голяма тъмница е в мините на Мория. Е, малко се поуспокоих, че Боромир не може да ме набара натясно и да ми се оплаква как Арагорн бил безчувствен и задръстен задник, падащ си по хобити. Ха, намерил кой да го каже! Арагорн обаче е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва.

Ден 45

Хванах Леголас да лъска ботушите на Арагорн, което обяснява защо Арагорн продължава да припада в ръцете му. Палав елф!

Арагорн все още не си е мил косата.

Ден 46

Гандалф умря. Всички сме покрусени. Леголас се опита да ни развесели, като съблече всичките си дрехи и разигра няколко доста ефектни сценки от „Силмарилион – Мюзикълът”. Все още всички са покрусени. Леголас се нацупи. Типично за тривековен елфически принц.

Ден 47

Много е приятно в Лотлориен. Случайно попаднах на Гимли, докато взимаше душ. Сега разбирам какво имаше предвид Гандалф като обясняваше, че съществуват и по-страшни неща от орките.
И… Арагорн ли се криеше под мехурчетата? Май ще имам кошмари седмици наред.

Ден 48

Арагорн си изми косата. Хип, хип, УРААА!

Май наистина беше той под мехурчетата.

Ден 52

Боромир ми посвети поема. Мери твърди, че аз го вдъхновявам. Разбира се, Мери твърди и че плача като момиче. Всъщност Мери е баси копелето през повечето време.

Поемата не е особено добра. Няма рима. Чувствам се пренебрегнат.

Ден 56

Казах на Боромир, че все още не се чувствам готов да му се пусна и той се хвърли пред стрелите на орките. Без майтап! Хората са прекалено чувствителни понякога.

Отвлякоха ни урук-хаи. Не особено дружелюбни типове. Мери казва, че може да ни се наложи да им пуснем за да избягаме. Подозирам, че Мери няма търпение. Безполезен тъпанар! Орките са много смрадливи. Внезапно Боромир започва да ми липсва.