Арагорн, син на Араторн
Ден първи:
Убити назгули: 4. Бива.
Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.
Още не съм крал.
Ден четвърти:
Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.
Ми още не съм крал.
Ден шести:
Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Много яко!
Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.
Още не съм крал.
Ден десети:
Не съм писал от няколко дена. Баси тъмницата е в Мория. Някакъв балрог има тука.
И днеска не станах крал.
Ден 11:
Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.
Леголас май е по-готин.
Ако бях крал дали щеше да си пада по мене?
Ден 28:
Фродо напоследък почна много да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.
Още не съм крал.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.
Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.
Взех душ. Еха!
Ама още не съм крал.
Ден 32:
Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.
Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.
Май тоя Леголас е обърнал резбата.
Тц, не съм крал.
Ден 33:
Убити орки: хиляди. Супер яко.
Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.
Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е не му е чиста работата.
Почвам да се съмнявам и в Гимли.
Лека ти пръст, Боромир.
Не съм крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.
Ден 34:
Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм извратеняк в тоя филм?
Хаха, кой го казва…
Мамка му, още не съм крал.