Боромир, син на Денетор
Ден 1:
Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се прави на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи… Баси, май се поувлякох.
Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен… меч.
Опаа…
Ден 3:
Шибан Пръстен, шибан поход, шибана задруга.
Ден 4:
Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча рога на Гондор в…
Шибан пръстен.
Ден 5:
Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.
Ха ха ха.
Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 6:
Арагорн още залита по Фродо. „Боромир, върни пръстена на Фрооодооо.” „Боромир, нека аз понося Фродо.”
Ебаси как му се слага.
Ден 10:
Защо Арагорн не си пада по мен?
Ден 11:
Изведох Фродо от Мория.
Като че ли ми хареса.
Надявам се да не стана извратеняк, падащ си по хобити, като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи… Мери и Пипин също са сладки…
Между другото, Гандалф умря.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.
Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфическа фръцла. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.
Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.
Шибан Арагорн.
Ден 33:
Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, мамка му. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щях да си го гушна, но ме фрасна тъпака.
Арагорн да го духа. Ха!
Ден 35:
Убиха ме орки.
Шибани орки.