Саруман Белия

Ден 1:

Отегчително. Няма кабелна в Исенгард. Няма какво да прави човек, освен да пише груби анонимни писма до Радагаст Кафявия и Манфред Светлото Екрю.

Може да хвърля едно око на Палантира.

Ден 2:

Срещнах един пич чрез Палантира. Изглежда ме харесва заради самия мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник в Средната земя. Чудя се как ли изглежда.

Ден 3:

Пичът от Палантира ме разочарова. Отказа да ми прати снимка в цял ръст. Само една очна ябълка в близък план. Каза, че е срамежлив, ама тия не ми минават. Мисля, че е дебел… или, може би, космат. Чух няколко наистина неприятни истории за запознанства чрез Палантира. Може би ще позарежа камъка за мъничко.

Ден 7:

Брей! Излезе, че пичът от Палантира е Черният господар на Мордор. Баси шибания късмет! Все пак … можеше и да е по-зле … Саурон не е нито дебел, нито космат, просто безтелесна сила на Злото. Трябва да тръгвам. Имам да подготвям колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони — бич за всяка жива твар в Средната земя. Пък що да е жива? … Освен това имам час при маникюриста ми. Не е лесна работа да поддържаш ноктите си така заострени.

Ден 9:

Типично. Току-що, с танцова стъпка, ми се натресе Гандалф. Знае, че мразя посетители. Дойде, за да ми бръщолеви непрестанно за пръстена, който подарил на своя нов приятел. Старият Гандалф е просто отвратителен, извратен на тема хобити. Позор за Ордена. Само се фука, че той си имал хобит, а аз — срещи с око. Саруман Белия няма да търпи такова отношение. Показах му разни мятания от Световната Маг Асоциация. Разказах му играта. Ей, велик съм.

Ден 13:

Уморен съм от катерене нагоре-надолу по 8 милиона стъпала, само за да се изгъбаркам с Гандалф. Трябваше да го заключа на по-лесно достъпно място… подземието например. Подигравките ми щяха да са много по остри… ненакъсани от запъхтяване. И щях да вечерям навреме.

Ден 14:

Хей! Кой си плюе дъвките върху орките ми. Честно!

Ден 15:

Бях точно по средата на много добър бъзик и… Гандалф избяга. Добре… ще ми спести всекидневното изкачване по стълбите.

Ден 16:

Гледах в Палантира. Гандалф потегли на продължително пътешествие с четири хобита, един сесксапилен елф и някакъв доста привлекателен мъжага… Мамка му! Това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж го изхвърлих от Исенгард, докато хленчеше, че още не бил крал. Има и някакъв тъмен субект, може би странен вид космат воден гущер. Но може и да е джудже.

Каква сбирщина тъпаци!!

Ден 20:

Кръстосах орки с гоблини в пещерите под Исенгард. Много досадно преживяване, като се има предвид упоритостта, с която отказваха да се чифтосат, въпреки вечерята и цветята. Следващия път ще опитам нещо по-лесно като например сутеньорско посредничество между гоблини и танцьорки, за да създам супер-надута армия, която може да се движи през деня и не се оплаква от розовите униформи.

Ден 22:

Когато приех да създам колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони за Саурон, не знаех, че навсякъде ще е такава мръсотия. Проклинам деня, в който реших да бъда Саруман Белия. Защо не си избрах Саруман Кално-кафевия… неее… гадникът Радагаст щеше да ме обвини в плагиатство. Тогава, може би, Саруман Бледозеления…. Мамка му! На бялото си личат всички петна… И изобщо не се изпират!!!

Ден 24:

Ако продължа да се взирам в Палантира, може би ще видя как Гандалф прави онзи номер със завирането на шапката?

Ден 25:

Гандалф успя да си я навре. Носителят на Пръстена беше дълбоко впечатлен. Арагорн очевидно си представя как би изглеждал Носителя със смъкнати панталони. Сам ще го утрепе ако се пробва.

Ден 26:

Косматият гущер определено е джудже. Хванах го да играе на „Скрий шлема” с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир от Гондор. Аз ли съм единственият с непреодолимо желание да язди до Минас Тирит, с едничката цел да каже на Денетор, че „Гондор” звучи точно като „говно” и е крайно време да измислят нещо по-малко глупаво?

Май съм единственият.

Ден 28:

Урук-хаите са почти готови за тръгване. Погледах Задругата мъничко днес. Боромир убеди най-малкия хобит да „подуха Рога на Гондор”. Не съм се смял така, откакто уредих среща на балрога с Гандалф през Втората епоха, а Сивият глупак го набута със сметката.

Палантирът е велико нещо. По забавен е и от кабелна…