Гимли, син на Глоин

Ден първи:

Гррр. Аггрррррххх.

Ден втори:

Моткането в Ломидол при задръстените елфи е много лошо за храносмилането ми. Попитах Елронд дали може да се преместя в стая на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята, без да видя къпещи се сред ароматни свещи хобити. Абсурдно е — вчера ме опръскаха с пяна от елфическия ягодов гел за баня на Елронд. От друга страна, сега брадата ми е мека и искряща.

Ден трети:

Елронд отказва да ми даде стая. Тази сутрин отново налетях на хобити. Какво по дяволите правеха с този морков? Шибани малоумни копелета. Нищо чудно, че не могат да им пораснат прилични бради.

Ден седми:

Подозирам, че Арагорн, син на Араторн, е един перверзник, падащ си по хобити. Напълно пренебрегва елфическата секси годеница, като предпочита да налита на малки гномчета с космати крака и кожени панталони. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа тя да не самотна.

По късно

Елфическите девойки определено могат да ми топлят ушите. Супер съм!

Ден девети:

Съгласих се да отида на някакво приключение. Арвен става ужасно нахална. Гимли, син на Глоин, няма да разреши да му се натяква за обвързване. Предпочитам да прекарам времето си с обидчивите хобити и надутите елфи, отколкото да остана в Ломидол и да обсъждам „нашата връзка”.

Ден 13:

Баси клинча е на Карадрас. Заформи се сериозен бой за това кой да носи хобитите нагоре по планината. Не се намесих, защото бях зает да показвам на Леголас как да сплете правилно косата си. Боят свърши, когато Арагорн пъхна Носителя на пръстена в панталоните си. Точно така. Наследникът на Исилдур. Задуши носителя. Честно, тези хора…

Ден 14:

В мините на Мория. Абе, май малко съм пообъркал сметките с няколко годинки. Изглежда братчеда Балин е мъртъв от близо 60 години. Хм, странно, трябваше да забележа, че последната коледна картичка, която получих от тия в Мория е от доста отдавна. Сори, ама аз не мога да мисля за всичко.

Ден 15:

Гандалф падна в сянката. Хобитите използваха повода да направят сърцераздирателни плачливи сценки с много прегръдки и целувки. Наложи ми се да изтърпя мъжествената прегръдка на Боромир, въпреки че той все си завираше Рогът на Гондор в слънчевият ми сплит. Поне се надявам да е бил Рогът на Гондор. Направо не ми се мисли, ако не е бил той.

Ден 16:

Леголас ми каза, че Арагорн е навит на Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва. Казах на Леголас, че според мен водачът ни не трябва да е развратник. Тогава Леголас ми предложи да се изкъпя заедно с него. Подозирам, че цялата елфическа поезия за славните връзки между воините са само прикрития за разни садо-мазо истории.

Ден 20:

В Лотлориен. Галадриел е яка мацка. Докато хобитите са гушкаха, а Боромир преследваше Арагорн, имах време да ѝ покажа няколко джуджешки трика. Нищо специално, само малко игра на „Скрий шлема” и „Дълбаене в мината”. Много задоволително за всички, с изключение може би на Келеборн. Ама, като се позамисля, това май беше Келеборн. Абе мама му стара, не мога да ги различавам тия елфи.

Ден 22:

Напуснахме Лотлориен. С дни киснем и гребем в тия лодки. Започвам да се чувствам самотен. Всъщност, хобитите не изглеждат никак зле. Даже са доста сладки, като изключим идиотските им прически.

Мамка му, не мога да се добера до Фродо, без Сам да ме захапе по крака. А и Пипин ходи с Боромир, така че ще видим дали Мери не иска да се поразходи на лунна светлина довечера. Три пъти ура за здравите връзки между воините.