Арвен Ундомиел
Ден първи:
Днес скъсах с Арагорн. Той настояваше да ми подари лула и чифт панталони за Свети Валентин, когато изрично го бях помолила за онази нощница. Разкарах го от Ломидол.
Ден втори:
Отегчена и самотна. Съжалявам, че изгоних Арагорн. Какво като ме караше да си слагам къдрава перука и да подскачам на колене по време на най-интимните моменти? Сигурна съм, че и другите хора имат странни сексуални фантазии. Ще ми се да се интересувах от елфическите мъже, но откакто през Втората епоха Глорфиндел ме обвини, че съм копирала прическата му, изгубих интерес към моя вид.
Ден трети:
Някой ми е пробвал роклите отново. Всичките са разтеглени, особено лилавата.
Ден шести:
Леголас избесня като го обвиних че ми е пробвал роклите. Той каза, че съм поставяла под съмнение неговата мъжественост. Каква мъжественост?
Ден единадесети:
Леголас още се цупи. Казва че другите елфи го ебавали след цялата работа с пробването на роклите ми. Те вече не го взимали насериозно като мъж. Явно е пропуснал когато татко го нарече на последния съвет „най-обратния елф, който някога е виждал”. Но пък може и да не го разбрал — Леголас е красив, ама е доста тъпо парче.
Ден 13:
Мноооого отегчена. Може би ще напусна Ломидол за да потърся приключение или ще отида на пазар.
Ден 15:
Изминах целия път до Роханския проход за да открия, че всъщност няма Рохански проход. Дори и бананова република няма. Скапани реклами!
Ден 17:
Отидох до Брее. Попитах Мажирепей дали не е виждал наскоро Арагорн. Той каза, „Кой, онзи перверзен тип, падащ си по хобити?”. Казах му, че говори за друг Арагорн, син на Араторн. Но той отговори, „Онзи дето още не е крал ли?” Не му отговорих, някой хора не заслужават да разговарят с мен.
Ден 18:
Следя Арагорн от два дена. Никога досега не бях виждала хобити отблизо. Изведнъж започнах да проумявам номера с къдравата перука и косматите крака. Много съм разстроена. Явно бавно загрявам.
Ден 20:
Ама той никога ли не си мие косата когато не съм наоколо?
Ден 24:
Няма грешка. Арагорн е един перверзен тип, падащ си по хобити. Очевидно е че сваля малкия синеок хобит на име Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Ден 25:
Издебнах Сам докато береше билки. Обясних му как може внезапно и тихо да убие човек с вилица и гумено въже. Насочих го, дадох му тласък в посока на Арагорн, но уви без успех. „Но ние се нуждаем от него за да защитава Фрооодо, страховита елфке!”.
Циврещ малък хобит. Започвам да губя търпение.
Ден 26:
Реших сама да се погрижа за Арагорн. Тъкмо щях да прережа лъжливото му гърло, когато ревливите стенания на Носителя на пръстена ми отвлякоха вниманието. Реших да ядосам Арагорн като заведа малкия хобит на дълга разходка с пони.
Малкият хобит наистина е много очарователен, мамка му.
Не мога да повярвам, че започвам да си падам по един хобит. Повтарях си „Стой настрана, недостижима елфическа принцесо, стой настрана.” О боже, не мога да повярвам че започвам да си падам точно по зеленикав, полумъртъв хобит.
Ден 27:
Преследват ме духовете на пръстена. Толкова е досадно. Отивам в Ломидол.
Ден 29:
Е, не мога да се добера до Носителя на пръстена, Сам винаги е там, пък и хванах Арагорн да се промъква в храстите около стаите на хобитите. Твърдеше, че търсил парче от Нарсил, ама бил пообъркал мястото.
Ден 30:
Хобитите са толкова досадни. Моткат се около кухнята и морковите, около банята също и всичко е в гадни балончета от елфическия ягодов гел. Леголас не ме пуска да отида на тайния съвет, защото нямало вече да е най-красивия. Татенцето определено нещо се е шашнал. Вчера доста вманиачено ме попита дали мисля, че лилавото е неговия цвят. Казах му, разбира се, че не, толкова е явно че по му отива кафявото.
Ден 32:
Прекарах целия ден висейки на моста и изглеждайки добре, преди да цъфне Арагорн. Обвиних го, че сваля хобити. Той ми отговори, че Исилдур бил перверзен и той само се опитвал да изгради кариерата си по подобен начин. Казах му, „Ти си наследник на Исилдур, а не самия него”, а Арагорн ми отговори „Само ако беше малко по-ниска и имаше по-големи крака…”.
Ден 40:
Прекарах нощта с Гимли. Какви плитки! Каква брадва! Нямам думи. Никакви хобити повече. Сега джуджетата са на ред. Е, може да отида да погледам как Сам къпе Фродо за пореден път. В крайна сметка, не напразно задигнах ключа за банята от джоба на Арагорн.