Дневникът на един орк

12-ти 2-ри месец

Пак ни гърчат. Вчера имахме проверка за издръжливост — целият батальон търчи нагоре-надолу по големите стълби на Ангбанд, избягвайки кой как може балрози по пътя. След пет пробега никой от нас вече не можеше да си стои на краката, и тогава ни избутаха надолу — към биолабораториите — и отвориха една вратица. А вратицата с големината на планина. От там се подаде любопитната мутра на Глауpунг и целият ни батальон дружно се набра нагоре, и то с такава скорост, че драконът успя да докопа само дебелия Умфаpг и още петима поизостанали. Другите благополучно достигнахме до по-тесничките места, където Глау не можеше да се навре — тая дистанция той я минава отгоре. Ей така на майтап той плюна малко огън по петите ни, но това е дребна работа — случва се. Трима изгоряха.

Вчера имахме политзанятие. Водеше го Уpтанг. Обясняваше, какви задници са елфите, скандалджии, главорези. Към това — страхливи слабаци, дай им само да стрелят скрити в храсталака. А силмаpилите, каза, са си съвсем наши, направени не от Феаноp, а от Пpипеpдум, оpк-оpъжейник, ей я мумията му още стои в почетния ъгъл.

Скоро ще има набег.

16-ти 2-ри месец

Ето ме, застанал на караул в родината — в любимата 5-та лаборатория на Баш Шефа. Тук всичко ми е мило и родно — колбите, ваничките, магическите усилватели. Hа стената — eлф в анатомичен разрез (на плакат), съседно оpк в разрез (бедничкият), и няколко гнуснички междинни форми. Всичко ми е родно тук. Направо ми се насълзиха очите. А такъв въздух няма никъде… Сауpон веднъж влезе без противогаз — колабира след минута. И ми бил маяр?! Навик трябва да си изгради, навик.

12-ти 3-ти месец

Саурон кой знае от къде разбрал, че умея на пиша и набързо ме прехвърли в своята научна част. Тя била сформирана по заповед на Големия шеф, вбесен от дивните ни загуби на Дориатския фронт. В крайна сметка станало ясно, че елфите безнаказано разстрелвали нашите момчета от укритията си. Пък и стреляли толкова точно, че колкото и желязо да кичели по себе си нашите — все намирали по някоя дупка…

Първото изобретение на Сау беше броня без дупки. Върху обутия с железни ботуши орк се нахлупва нещо като поцинкована кофа. На кофата е монтирано и здраво закрепено копие. Резултатът от това прилича на ходеща кафеварка с дълга дръжка. Строени в боен ред тия кафеварки правеха достойно впечатление докато не започнаха да се движат. Ходенето в крак, стройно и едновременно беше невъзможно, така че се блъскаха един в друг, причинявайки чудовищен грохот.. Опитите на пресечена местност доведоха до още по-плачевни резултати — на фона на същия тоя тенджерен грохот се изясни, че ходенето дори в една и съща посока е невъзможно тъй като за още по-голяма безопасност Саурон не беше направил в консервните кутии дупки за очи. Не минаха и пет минути и железарите се разпълзяха кой накъде, като от време на време блъскайки се един в друг, звъняха като откачени камбани.

Нещата тръгнаха на зле, но Сау не загуби присъствие на духа и направи бърза рационализация. Той нареди всички кофи да се свържат в една редица, за да сведе възможността някой да се отклони от пътя до нула. Големия шеф хареса идеята, повикаха ковачите и след два часа първата бронетанкова дивизия в историята бе готова. Четвърти взвод се гмурна в кофите и стената от желязо тръгна срещу врага. Изключително въодушевения Саурон, се обърна към Големия шеф и почна нещо да го омайва бурно ръкомахайки с ръце и от време на време подскачайки на място, но изведнъж позеленялата физиономия на шефа го накара да се огледа.

На половината път редицата попадна в едно неголямо ровче. Десния фланг, изведнъж загубил почва под краката си, тупна от черупката на земята. Същия край на бойната суперкафеварка увисна във въздуха, строят се прекърши, в средата се препънаха и желязната стена се преобърна. Момчетата от левия фланг изхвръкнаха от кофите си, а по средата на редицата тук-таме стърчаха само нечии крака.

Големия Шеф мноого продължително и изразително погледна Саурон и тръгна към щаба. Саурон се помъкна след него, мърморейки по пътя, че ако обуем орките в ботуши с остри шпори, всичко това може да се обърне в наша полза.

12-ти 4-ти месец

Глауpунг се разболя, явно е хванал грип при последното си излизане. Кашлица, сополи — изби сума ти и народ. Изхвърля често напалм, гадния му червей. Големия шеф от два дена се опитва да изобрети аспирина, но нещо не му се получава. Вчерашното прахче, дето му го занесе 6-ти взвод се оказа разслабително. Ех, добри бяха момчетата…

14-ти същия месец

Глау сега пък киха, и то така, че се тресе целият Ангбанд. Колко жалко, че разбихме елфите преди една година, сега щеше да е по-ефектно. Глауpунг бие собствените си рекорди, последния път подпали две съседни стени и бутна една огромна скала на собствената си детска градина. Размаза ги всичките като ваденки. А малките бяха толкова сладки и да седиш на пост при тях беше егати и кефа. Дръпнеш го за опашката а той избълва огън и дим от устата — ко щеш готви си, ко щеш прическата си оправяй.

12-ти 6-ти месец

Тръгваме на голям поход. Ще ловим елфи. Елфите стоят пред Ангбанд, но ние отиваме на север. Все пак шефа знае.

Викат му на тва — обходна маневра. Първо отиваме на север, после на изток, после на юг, на запад, после пак на север и ще ударим елфите в тил. Ще попаднат в обръча ни и ще бъдат поголовно избити. Това чух аз от съвета докато стоях на пост.

Захладнява.

3 дена по-късно

Става мнооого хладно.

17-ти

Все още вървим на север. Саурон му вика дълбока обходна маневра. И накъде по-дълбока — снегът ни е до ушите, от балрозите се носи един съсък — като от яйца на очи.

18-ти

Изгасна единия от балрозите — Толбачик. Тъмна му памет. Сау каза, ще оживее пак, но не знае кога. Абе не ми се вярва.

20-ти

Тръгнахме на изток. Вчера снега засипа 4-ти взвод. Едвам ги откопахме. Чух доста нови думички. Трябва да ги запомня.

29-ти

Тръгнахме на юг. Скоро ще се стоплим. Засега марш на скок. Отпред по един балрог да стопява леда и снега. След него отряд орки. После още един балрог и един взвод орки. И т.н. Тоя строй е мое изобретение. В началото Саурон нареди всички балрози да са отпред, ама тия така топяха леда, че трети взвод се удави, а пети попадна на вече гладка като стъкло ледена пързалка и се изпързаля в неизвестна посока. Въобще не ходихме да ги търсим.

Саурон от студ вече на два пъти се опитва да се обезплъти, но ние не спим и го завираме обратно в телесната му обвивка. Тия дни вече никой не му вика Саурон Черния а Саурон Синия.

39-ти

Тая една седмица Сау си счупи компаса и сега се движим по звездите.

42-ри

Звездите ни върнаха в Ангбанд. Хич не ни е зле. Майната им на елфите… Големия шеф така ни го натряска, че ни стопли за всичките предишни дни. Добър си е той.

79-ти 7-ми месец

Оня ден в Ангбанд стана грандиозен скандал.

Всичко започна с опитите на Саурон да създаде орки с бойна трансформация (доколкото успях да разбера това означава такъв орк, който преди бой изяжда или изпива нещо си там, в резултат на което силите и възможностите му се увеличават главоломно, а след боя се трансформира обратно). Разбира се от цялата тая работа нищо не излезе, но даде интересен страничен ефект — ферментацията. Чучхек пръв откри, че от остатъците от детските храни за дракончетата лесно се прави някаква помия, чиято вътрешна употреба, довежда до някои, така да се каже бойни трансформации: размерите на първия опитал я — Джиpдук не се промениха, но се наложи да го усмиряваме петима. При което открихме и някои съвсем неочаквани симптоми: например, паметта на употребилият се избистря и той си припомня всички обиди, които някой му е нанесъл на последните епоха-две. Подобрява се и зрението — всички опитали в един глас твърдяха, че освен телесната обвивка ясно виждали у другите тяхните феи, а понякога даже по две-три.

Това ясно показа, че опитите с бойната трансформация са изоставени напразно. Чучхек реши да ги продължи — тайно от ръководството за да може в един прекрасен момент да ги поднесе като изненада. Аз се опитах да го разубедя — мразя изненадите. Като тръгнеш да правиш изненади, най-често изненадания се оказваш ти. Но той не ме послуша.

Изследванията вървяха във две насоки. Първо се подобряваше качеството на трансформиращото вещество. Вече не помня кой пръв откри, че ако всичко се сложи в дестилационния куб, излизащата от там течност реализира къде по-ефективна трансформация. Самия дестилационен куб май бе измислен от Саурон, когато той се опитвал да извлече от орките субстанцията на яростта. Но аз по тва време още не съм бил в научната част.

По втората насока, Чучхек се опитваше да доизглади някои дефекти на трансформацията. Това беше сериозен проблем — известно време след приема на течността бойният орк се превръщаше в напълно недееспособен пън. Явлението бе съпроводено с главоболие, гадене, треперене на крайниците и халюцинации на подскачащи малки елфчета с шлемове с рога.

Вторият проблем се разреши от само себе си — по време на поредния опит с трансформацията Пpишцук падна в една огромна бъчва, от целия куп, който Глауpунг по неизвестни причини бе свил от джуджетата по време на предишния ни поход към Доpиат (той тогава нещо се беше загубил и липсваше две седмици). Оказа се, че в бъчвите има осолени краставички. Тогава все още не знаехме наименованието им, но достойно оценихме бойните им качества. Чрез тях можехме ефективно да управляваме процеса на бойна трансформация и даже да смекчаваме нейните последствия.

Но относно изненадите се оказах напълно прав. Този път номер ни погоди моя стар приятел Каpхаpот. Тая беля се промъкнала в нашия склад, където пазехме трансформатора и изльокала всичко. Ама до капка. Е толкова ефективна бойна трансформация не бях виждал и надявам се никога повече няма да видя.

Веднага след поемането на цялото количество Каpхаpот заприлича на елф, както го изобразява Уpтанг (откакто го направиха отговорник за бюлетина, всяка седмица рисува по един. По неговите изображения елфите са доста милички — с квадратни очи, криви и космати крака, несиметрични стърчащи от устата им бивни и рошави. Някои имат и бради.) Нашето кученце също яко се промени — и преди не беше голям хубавец, но сега направо озверя.

За начало тоя бултериер мутант напълно разкостил научния отдел. После изскочил в коридора, където налетял на Готмог. В много лош момент на него попаднал и Глауpунг — не успял дори да ахне, когато бил завързан на възел с опашка завряна в гърлото, която той с ярост хапал докато висял на куката в кухнята няколко часа.

След което, съвсем откачилото псе стигнало до Тронната зала и се опитало да докопа Големия шеф. Той от своя страна, абсолютно вбесен от подобна наглост треснал такъв здрав на Каpхаpот, че той с вой прелетят през цялата зала и се пльоснал на стената. Всъщност това изобщо не го разубедило, паднал, изтръскал се и се хвърлил отново в атака.

Точно по това време аз бях на пост наблизо и чувайки грохота от събитията бързо дотичах към залата. Това което видях бе Големия Шеф, качил се с двата крака върху трона, мрачно да наблюдава звереещия Каpхаpот. Последния правеше бързи обиколки около трона, често оплитайки краката си, като от време на време скачаше опитвайки се да свали стопанина си, захапвайки мантията му, вече здраво разкъсана на няколко места. Шефът раздразнено я издърпваше обратно, заплашително размахвайки короната си — друго оръжие просто нямаше под ръка. Не му мислих много преди да се метна към най-близкия полилей — най-вече за да покажа моралната си подкрепа за Шефа. Той не ме забеляза дори.

В най-неподходящото време в залата нахлу и Саурон. Явно пак нещо беше измислил — мутрата му грееше в доволна усмивка а в ръката си държеше някакъв пергамент. Каpхаpот изостави шефа, направи два скока и се впи в крака на нашия гений.

Саурон нададе страшен вой и без да се замисля със все сила дрънна кученцето по главата със жезъла си. На черепа на Каpхаpот изскочи огромна цицина. Това очевидно не му хареса, той яростно се разлая и само след няколко секунди Сау с раздрано наметало и без ботуши бе яхнал стойката за факли на стената , а псето продължаваше да подскача отдолу, настоявайки да слезе и да си поиграят.

Използвайки случая, Шефа се опитваше да достигне до ъгъла, където в кутията с инструментите лежеше неговия Гpонд, но Каpхаpот го забеляза и с мощен вой върна началника обратно горе на трона.

Аз пък си помислих, че в самата идея за бойната трансформация има нещо порочно. Всички минали през изпитанието, кой знае защо със завидно желание се отиваха да разбият мутрата на някой свой. Че защо трябва да насочваш трансформатора към врага, който откровено казано нищо не ти е направил, когато ей тук до теб стои някоя отвратителна, досадна и омразна мутра. Разсъждавайки по-нататък си помислих, че това средство е по-подходящо за самотни диверсанти. Или пък, защо пък не, да излеем този коктейл в някой Дориатски кладенец — е тогава елфите ще си направят едно хубаво клане…

Тези мои приятни мисли прекъсна появяването на Чучхек. Той стоеше край полуотворената врата и яростно махаше с ръце. Преди да го забележи псето му викнах да домъкне всичкото останало пиене — струва ми се вече имах готов план за освобождаването на командния състав.

Чучхек, слава богу, се оказа доста съобразителен — само след няколко минути в тронната зала се дотъркаля бъчва с остатъците от трансформатора. Каpхаpот яростно заскимтя и за секунда излока падналото от небето пиене. Същото се опита да направи и със съдържанието на още няколкото останали кофи (да бяхте видели как плака тогава Джиpдук).

Последващата трансформация на бойния пес започна много скоро. Очите му станаха като илюминатори, пълни с доматен сок, езикът провисна до опашката, а цялата козина щръкна нагоре. Той издаде вопъл! И то какъв вопъл: започна от гърлено ръмжене, от което се затресоха стените, Саурон падна на пода, мина пред дванадесет октави и завърши с ужасяващ писък , от който се пръснаха всичките четири крака на трона и Шефа също се пльосна на земята.

Каpхаpот, виждайки, че и двамата са вече достижими, се обърна и към двамата едновременно — за едно определено време той вярваше, че това му се получава, толкова старателно го правеше. Очите му се раздалечиха окончателно, лапите тръгнаха всяка сама по себе си. Накрая, съвсем обезсилен, той лайна няколко пъти, опита се да подсвирне, заинтересува се какво става под опашката му така накрая заспа..

В тронната зала настъпи дълбока тишина. Големия шеф стана, нахлупи на главата си короната с двата останали силмарила и мрачно погледна към спящия пес. Стори ми се, че се канеше нещо да каже — всички присъстващи замряха, аз направо се слях със стената , песа даже чувствайки важността на момента свали от муцуната си тъпата усмивка. И изведнъж, както казва поетите, в тишината се дочу глас.

Големия Шеф бавно се обърна към забравения от всички Саурон. Същият се поразмърда и звукът бе повторен.
— Хлъц…
За съжаление Сауpон бе паднал в локвата, която Каpхаpот не бе успял за излочи. Явно тестото му не бе много добро, защото неговата трансформация едва ли бих могъл да нарека бойна.
— Хлъц! — за трети път предизвикателно каза той. Беше събрал очите си на върха на носа. Виждайки, че Големия шеф го гледа той се опита да стане, но не можа. На лицето му се появи огромна усмивка, зениците му се раздалечиха една от друга… Явно му беше много весело.
— Ася двидим! — каза той и преди да мигнем подхвана с прегракнал баритон:
Хлъц… а Елбеpет Гилтониеел,
Сеpевpен pе… ик… дуpбатулук.

Чу се страшен грохот. Едновременно се случиха две неща: рухна балкона от многото зрители и Големия шеф метна короната си по Саурон. Оня Симарил, дето отговаря за благополучието на земята, тресна майара по окото. От тоя ден ние си го наричаме така: Червеното око.

22-ри 12 1 0 месец

Саурон се зае с парапсихология. Вече има даже и резултат — той откри, че Глаурунг има хипнотизиращи способности и смята да ги използва като за световно. Как точно — Саурон още не е знае, но кара гущера по цял ден и нощ да тренира, даже му е връчил собственоръчно написана методика.

За съжаление, Глау чете още по-лошо, отколкото Саурон пише. И така, според съвместната им интерпретация се получи, че цялата процедура по хипнотизирането се свежда до тупаник по главата на хипнотизирания с лапа или опашка. А лапките и опашлето на Глау не са от скромните, така че представяте си резултата — за една седмица изтрепа един взвод, порна мутрата на Готмог и изтръска Саурон от телесната му форма. Освен това изравни с земята неколкостотин вълка /те определено не го кефеха/. Пък и кой знае защо най-обичаше да хипнотизира своите жертви иззад ъгъла…

Шефа обаче забеляза рязкото свиване на редиците на войската му, ядоса се и реши да изпрати Глаурунг на практика някъде по-далече. Нареди му да открие и унищожи Гондолин (тоя дето го сринахме преди два месеца се оказа фалшив).

Около четири седмици ни беше кефа без гущера, а след това го намериха пред вратите на Ангбанд. Видът му беше труден за рисуване — слаб — кожа и кости, опашката му се влачи, зъбите през един избити, а очите — тъжни, тъжни …

За своите пътешествия той нещо не бе много склонен да разказва и чак след пряката заповед на Големия шеф написа нещо като докладна записка. Щом я прочете, Саурон сериозно се озадачи — драконът беше изпонадокладвал такива чудесии, че показването на това писание на боса не изглеждаше да е разумно. Повика ме и три дена четохме и редактирахме над тоя горък пътепис, опитвайки се да го докараме до нещо смислено.

И така Глаурунг изпълзял от големите порти на Ангбанд и тръгнал на юг. Пътувал натам доста дълго — прескочил две планински вериги и форсирал сума ти и реки. По пътя срещнал елфи, но не могъл да ги приближи на разстояние, позволяващо хипнотично влияние, затова по пътя хипнотизирал и ял квот му падне.

След това тръгнал на юг (трябва да поясня, че драконът познава само една посока в света, така че най-вероятно става въпрос за на запад) и след седмица стигнал до морето. По пътя налетял на едно село и хипнотизирал хората там. Опитите за ги разпита излезли неуспешни и се наложило да ги изяде.

Край морето Глаурунг организирал лагер (тук със Саурон влязохме в спор. Той предполагаше, че гущерът срещнал части на противника, влязъл във схватка и дори победил, защото в противен случай кожичката му вече щеше да украсява стените на Гондолин. Аз пък бях сигурен, че просто се е проснал на пясъка да подремне.).

После Глаурунг се спуснал на юг (тук решихме да му повярваме) и през нощта налетял на противник, встъпил в сражение, даже може би победил (да, определено е победил, защото от пратената на разузнаване по тия места втора рота никой не се върна. Въпросът е къде се е дянал балрогът? Стига бе … не може да се е научил да ги преварява!)

След това Глаурунг успял да хване пленник, от който разбрал, че Гондолин се намира на пет дена ход пеша на юг, между две остри скали, на брега на планинско езеро. Като похапнал драконът напипал в съответната посока (тука ние със Саурон така и не схванахме коя е била тя), но след пет дена се оказал в пустинята. Никакви езера, никакви скали наоколо. Огладнял и полетял на юг (явно на север).

По пътя той очевидно все пак срещнал елфите, нищо че ни уверяваше, че е поодраскал в гората и те здравата му остъргали люспите и посинили едното око. Всичко това явно лишило гущера от неговите хипнотически способности и му се наложило, съдейки по мазолите му, да се измъква от тях през останалата част от похода си.

Глаурунг яростно твърдеше, че е ходил само по права линия. Но това е доста съмнително — някой му беше клъцнал дясната лапа и пътят му до Ангбанд, представляваше по-скоро да кажем синусоида. Всъщност той доста време живееше с впечатлението, че все пак се намира в Гондолин — разкърти портите и челюстта на Готмог.

14-ти 8 месец

При нас е празник — Големия шеф каза, че днес е Нова година. Не ми е много ясно защо точно днес — новата година можеше да започне и преди един месец, но Шефа знае най-добре — все пак е присъствал при учредяването на летоброенето.

Обстановката в Ангбанд е малко кофти — елфите висят пред портите. Та ми се струва, че тая работа с Новата година е измислена от Саурон за повдигане бойния дух на нашето непобедимо войнство. Същият напоследък наистина доста е спаднал. Не само тва — тия дни имахме много тревожен случай: ученият орк Вавилах открил генетиката и теоретично доказал възможността за извършване обратно превръщане от орк в елф., т.е. възможността за генно дезертьорство. Аз му поразгледах формулите и да си кажа хич не ми харесаха. Но бедния Вавилах не чу предупрежденията ми, направи опит върху себе си и както се страхувах че ще стане се превърна в шимпанзе. Саурон изтропа всичко на Шефа, оня направо побесня и забрани всякакви изследвания по практична евгенетика.

34-ти 13 месец

Големия шеф е нещо много унил тия дни и всички обитатели на Ангбанд ходят като ударени в мокър парцал. А някои просто са ударени, като например Готмог, който му падна под тежката ръчица и придоби форми странни и противоречащи на законите на физиката.

Всъщност никога не знаеш кое е по-зле. Миналата седмица Шефа беше в отлично настроение — даже нещо се тръгна да пее. Не, той си е супер пич, но да си кажем честно май няма музикален слух. Когато той запее целия Тангородрим се тресе, нас направо ни хвърля във въздуха, а Глаурунг запушва ушите на караулните. Даже Драуглуин вие по-поносимо, особено като е гладен.

Саурон ни събра и каза, че е ако ще кръв през ушите ни да избие трябва да развеселим Шефа. За тази цел той написал либрето и ние трябва да заучим набързо ролите си за да изиграем пред началството една пиеса, за неговите собствени велики подвизи във Валинор.

В пиесата се разказва как били унищожени дърветата. Самите дървета бяха представени алегорически, като символи на смъртта и разрушението. Големия шеф получава достоверна информация, че те са опасни за всичко живо в Арда. Но тъпите и ограничени валари се подиграват над горчивото му пророчество и го прогонват от Валинор. Край на първа част.

Втората част разказва за това как Шефа заедно с Унголиант се катери по планините за да влезе обратно във Варинор и за пореден път да спаси света. При това Унголиант постоянно се спъва и увисва над бездънната пропаст, молейки да бъде спасена, а Шефа рискувайки собствената си телесна обвивка и псувайки люто я издърпва обратно. Накрая те благополучно стигат до валинорския горски масив.

Третата част бе апотеоза на пиесата. Валарите и техните жалки лакеи се отдават на развратни оргии, но точно в разгара им след огнени езици се появява Шефа, поразява дърветата с копието си, а Унголиант изсмуква техния сок. Отгоре се чува мощен звук, от дим и огън се появява ръката на самия Илуватар, който дава на Шефа силмарилите. Шефа се изнася изпълнен с достойнство, а валарите остават дълбоко посрамени, сринати, нищожни, унижени и оскърбени. Финал, фойерверки, завесата се спуска…

Ролите разпределихме чрез жребий. На Викху, по прякор Шишо се падна да бъде Унголиант. За валари пуснаха трети взвод, вързали кънките след последните опити на Саурон да им ускори метаболизма (ускоряването протичаше чрез центрофугиране). Килхак беше лявото дърво, Ундшук — дясното (шегаджията Пархиз доста прозорливо ги нарече „Двата дъба“, но въпреки това получи един здрав по кофата от Саурон). Не мен се падна да бъда ръката на Илуватар, в Шефа се превъплъти Рищак, а другите бяха разпределени по епизодите и като сценични работници. За пиротехниката доброволец-отговорник стана Уртанг.

И така след няколко часа първият спектакъл на Ангбандския драматичен театър започна.

Да играеш пред самия Шеф не е шега работа, затова първата част започна в пълно мълчание. Всички си изпозабравихме репликите, някои си глътнаха езиците, затова започнахме пиесата с гримаси и пантомима. Двата дъба всячески демонстрираха ужасната си вредност за останалите — ритаха, плюеха, плезеха се и се зъбеха. Валарите с всички сили ги игнорираха и усилено си пиеха здравура (в ролята на здравур бяхме сипали от „домашната“ дето с Ирган си я произвеждаме във ветеринарния цех на Саурон, дет се сглабят птеродактилите). Рищак ходеше по края на сцената и размахваше с ръце, опитвайки се за привлече вниманието на останалите и в особеност на съвсем самозабравилите се дървета.

Големият шеф само ехидно отбеляза на ухо на Саурон, че ако беше направил балет, само трябваше да ни обуе в балетни пантофки — така, че бъдем още по-изящни.. Саурон направо почервеня от ярост, взе да размахва в наша посока с юмруци, да съска и да мята мълнии с очи.

Първа не издържа Варда — играеше я някакъв много хилав орк. След като получи поредния тупаник от Телперион, той първо квикна, а после се развика и директно мина в обратна атака. На дървото се наложи да се спасява със стремителен бяг, тъй като към разярената Варда се присъедини окуцелия Ороме и няколко много ядосани валари. Сцената се изпълни със звън, тропот и викове и изведнъж всички си припомниха ролите. Тулкас се разхили, Hиена изплака сочни попържни, Ауле започна здраво да тряска едно в друго някакви железа. А пък Уртанг кой знае защо пусна доста черен дим, в който актьорите окончателно се загубиха.

Когато димът се поразсея пред зрителите се разкри следната картина. По целия в Валинор се вардаляха обърнати маси и столове, счупени чинии и чаши, някакъв неизвестен боклук, и остатъците на няколкото кошници, прикрепени към дърветата. Там се върдаляше и съвсем сдалия багажа Манве. Самите дървета видяхме завряни в ъгъла, стараейки се да заемат по-малко място. А спомнилите си най-накрая сценария Валари, с всички средства се опитваха да докопат Шефа из сцената. Той опитваше защита с един стол, но те все пак го разоръжиха и се метнаха отгоре му.

След няколко минути Рищак все пак успя да се отскубне, макар да беше целия лилав от синините, без зъби, без част от ухо и голяма част от дрехите си. Виждайте неговото състояние аз веднага прозрях цялата дълбочина на ненавистта, която Шефа изпитваше към Валинор и неговите обитатели.

Първият акт завърши с финалното пророчество на Шефа-Рищак. „Шиигурно ви хашшфам, фишкото жло ф швита е от фафите жървета“ — изфъфли той с беззъбата си уста и едва стъпвайки, ахкайки и охкайки се скри зад кулисите. По сигнал на Саурон, пети взвод дръпна завесата и започва да разгонва от сцената лежащите тук-таме валари.

В залата Големия шеф носталгично въздишайки каза, че разбира се в детайлите нещата са далече от истината, но в общи черти, самия дух, атмосферата на Валинор от това време са уловени изключително добре. Щастлив да чуе това Саурон даде сигнал за началото на втора част.

Планините, обкръжаващи Валинор, представляваха поставени един върху друг столове. Шефа-Рищак стоеше в подножието и убеждаваше Шишо-Унголиант да си вдигне задника. Шишо оказа дълга съпротива, но накрая се съгласи. Той метна партньора си на най-близкия връх и даде начало на тоя феноменален поход.

Феноменалността му идваше главно от това, че горкия Рищак все още бе под ефекта на срещата си с пияните валари и всяка крачка му струваше твърде много. В резултат на това той веднага изпусна Унголиант в първата попаднала му на пътя пропаст, като за капак изпрати по главата ѝ и няколко отчупили се скали. Благите думи на Унголиант явно извикаха у седящия в залата Шеф някакви доста приятни спомени — той изръга Саурон в ребрата и на устните му грейна усмивка.

На сцената Рищак-Шефа най-накрая успя да измъкне Унголиант от пропастта, прошепна й/му „По-шпокойно бе” и продължи нататък. Щурмувайки следващия връх, той директно се просна по гръб, а върху него се шмякна загубилия земя/стол под краката си Шишо. Този път ругатните и неразборията трая по-дълго.

По сценарии Шефа трябваше, достигайки най-високата точка на масива да вдигне ръка напред и тържествено да заяви: „Валинор! Аз ще те спася, макар и недостоен за моята помощ да си!“ Рищак наистина много се стараеше. Помогна му това, че след последното столотресение масива стана двойно по-нисък. След дълго бъхтене, ахкане, пуфтене, разходки по физиономията и ушите на Шишо, Шефа най-накрая успешно се натресе на върха. Всъщност успехът му бе частичен — левият му крак трепереше неудържимо, той просто целия се гърчеше от преживяното. Hо той бе крайно съвестен и с последни сили започна: „Валинор! Ашшшъ…” — остатъкът от изречението потъна в трясъка на падащите столове и вика на отчаяние издаден от Унголиант. Е, на шефа поне за пръв път му провървя днес — падна направо на врата на Шишо и така влезе във Валинор на конче.

В залата Големия шеф разясняваше на Саурон, че макар и Унголиант да е била една абсолютна гад, той винаги се е държал с нея джентълменски и не се е качвал отгоре й, нито пък се е опитвал да я язди. Саурон избягна това недоразумение като обясни, че това алегория показваща моралното превъзходство на Шефа и неговото право дело, пред Унголиант и нейното криво дело.

Третата част започна спокойно. Оргията на валарите протичаше доста вяло — в чашките им, с оглед на печалния опит от първата сцена, сега имаше само вода. Дърветата също скромно стояха на страна и не се обаждаха.

Неочаквано идилията в пълния смисъл на думата бе взривена от нашия пиротехник. От страната на планините се разнесе страшен взрив, излезе дим, а стола под задника на Тулкас се запали. По идея този взрив трябваше да акцентира появяването на Шефа, но той кой знае защо липсваше.. Впрочем вниманието на зрителите бе изцяло погълнато от акробатическите номера на Тулкас, който се опитваше да потуши пламналите си отзад панталони. Той се търкаляше по сцената, търкаше Д-то си, виеше и се шляпаше по задника. Някои от останалите валари се пръскаха от смях, а други по-милостиви се опитваха да загасят огъня поливайки го с пресен здравур от чашите. Но тъй като Тулкас се мяташе бързо и ловко, те никак не успяваха да го нацелят и скоро всички валари, в една или друго степен бяха мокри и мръсни. В общи линии оргията беше станала като истинска.

В цялата тая олелия никой не забеляза появяването на Големия шеф на сцената — и май беше за добро. Взривяването стана точно под него и в момента дрехите му представляваха набор от живописни парцалки. От ушите му струеше дим, към липсващите зъби се прибави и липсващата, отхапана с остатъците, предна част от езика. Сега той окончателно бе онемял и можеше само да размахва с ръце и тихичко да вие.

Шишо-Унголиант излезе по-късметлия и влезе в ролята на говорител. „Аз дойдох да изпълня своя дълг!” — провъзгласи той.

Валарите, заети с гасенето на Тулкас не му обърнаха никакво внимание. Рищак-шефа, явно реши, че така е по-добре решително се приближи към Лаурелин и го боцна с копието си. Лаурелин нададе здрав вопъл, но щом получи един стол по главата от Шишо падна като чувал с картофи на земята. Половината работа беше свършена.

Телперион, виждайки какво става със съкоренника му го удари на бяг. Рищак размаха копието си и надавайки войнствен вой се хвърли по дирите му. Шишо по сценарий трябваше да изпие сока на дървото и той се зае с тая работа. Валарите бяха свършили другите си занимания и с интерес следяха развоя на събитията.

Миналия през какво ли не в предишните две действия Шеф, явно не беше в състояние се догони жилавия Телперион, когато в действието решително се намеси Уртанг. Последва серия от ефектни взривове, които размятаха Валарите по целия Валинор. Телперион падна като отсечен, но Шефа също не мина метър — и той се просна буквално на крачка от целта. Затова пък Лаурелин изведнъж оживя и крайно освирепял, започна здраво да налага, неочакващия подобни импровизации Шишо -Унголиант.

След взривовете сцената се напълни с кълба дим и тя изчезна от зрителното поле. Появи се обратно много скоро. Пред зрителите се показа идилична картина — валарите правеха изкуствено дишане на Телперион, помирените Лаурелин и Унголиант реанимираха Шефа. Впрочем, актьорите бързо разбраха, че видимостта е възстановена и се върнаха на предишните си позиции — дясното дърво падна на земята, валарите се изпокриха, а Шефа подпирайки се копието едва едва кретайки се насочи към лявото. А то, виждайки жалкото му състояние само тръгна насреща му. Шефа леко помаха с копието си, Телперион падна надавайки тъжен вой „О, Мъка, мъка…!” и отгоре му се нахвърли Шишо. Дойде и моето време.

Уртанг беше вече готов и сцената бе опушена. Аз тръгнах натам със силмарилите, в ролята на които бяха един чудовищно тежки оловни топки. На нашия пиротехник нещо нещата му не бяха наред защото димът не се разсейваше и аз вървях сред него опитвайки смутно да определя в която посока се намира Шефа. И разбира се не успях.

Когато димът най-накрая се разсея зрителите видяха мен — ръката на Илуватар, опитваща се да връчи силмарилите на Манве. Той уплашено се дърпаше. Доста сконфузен, аз се преориентирах в поразредената атмосфера и се насочих към Шефа. Той протегна ръка и аз сложих в нея оловните камъчета. След Валинорските приключения, обаче, Рищак бе толкова отслабнал, че не можа да ги удържи. Едно падна на моя крак а две на неговите два.

Финалът стана незабравим. По сцената, държейки се за крака подскачаше и пищеше ръката на Илуватар. Големия шеф лежеше по гръб, ритайки с крака по въздуха и издавайки неописуеми звуци. Унголиант се опитваше да му окаже първа помощ. Валарите ревяха от смях, а посечените дървета тихичко бутаха настрани търкалящите се към тях силмарили. Като капак на всичко, започната фойерверките и сцената се озари в зелено — друг цвят Уртанг не можа да докара.

След този спектакъл настроението на Големия шеф се подобри до такава степен, че всички актьори бяха изпратени на Дориатския фронт, а Саурон беше назначен за комендант на Тол-ин-Гаурхот. Пиеси той повече не прописа.