Леголас, син на Трандуил — част втора
Ден първи:
Ихааааааааааааааа!
Ден втори:
Обичам да тичкам!
Ден трети:
Изглеждам готино когато тичкам!
Ден четвърти:
Също така изглеждам готино, когато седя на едно място. Тичкането през Пределите е много добро упражнение. Кълна се, че задника ми стана по-стегнат. Ако въобще е възможно…
Ден шести:
Гимли май се е втренчил в задника ми?
Ден седми:
Не е чудно, че винаги изостава.
Ден осми:
Изкарах си акъла когато се блъснах в Еомер. Помислих си, че може да е по-красив от мен, но само докато си свали шлема. За щастие, той прилича на мравояд. Налетя на Гимли, но аз го предупредих. Никой не се пробва на моето джудже.
Все още съм най-красивият.
Ден девети:
Цял куп мъртви и димящи орки, толкова безвкусно. Арагорн започна да се фука, обясни ни че тук хобитите са лежали завързани. Защо си мисли, че извратените игрички с хобити са толкова важни?
Все още най-красив.
Ден десети:
Олеле. Гората Ветроклин. Цялата тази горска сянка просто скапва тена ми.
Все още най-красив, но малко мръсен и немит.
Ден 11:
Натресохме се на Гандалф, който сега е искрящо бял. Попитах го „На кого трябва да духам за да получа последната бутилка белина в Средната земя?” Гандалф каза, „На балрога”. Така че не си заслужава.
Всъщност го обмислям отново.
На този етап все още най-красивия, но до кога?
Ден 12:
Попитах Гандалф за телефона на балрога. Той ми каза, че не мога да му се обадя. Отговорих му, че не бива да е толкова ревнив и с такова собственическо чувство. Той каза, че не ревнувал, но миналата седмица го бил убил.
Лична бележка: Никога не излизай на среща с Гандалф.
Ден 15:
Пристигнахме в Едорас. Много съм разстроен. Подозирам, че Еовин е по-красива от мен. Най-неочаквано се оказа, че не всички воини-девици са дебели.
Не съм най-красивият! Много съм кисел.
Ден 19:
Днес Арагорн стоя до Теоден. Арагорн е толкова мъжествен. Настръхнах.
Ден 20:
Шапчицата е отвратителна. Вече не съм изобщо красив. Обмислям да се самоубия.
Ден 27:
Арагорн се изнесе много театрално, преследван от вълците на Исенгард. От една страна имам грозна огърлица, но от друга не се налага да нося онази шапчица. Сега отново съм красив!
Ден 29:
Арагорн се върна. Явно да скочиш в главата надолу от скала не е чак толкова смъртоносно, колкото си мисли човек. Казах му да ме прасне на земята и да ме опъне страстно. Но той ме потупа по рамото мъжествено и ми каза, „Да, понякога може да се напука, но му сложи само малко лосион.”
Арагорн е един чекиджия, честно.
Ден 30:
Битката при Шлемово усое е толкова смущаваща. Не стига че трябваше да понеса мисълта да умра от ръцете на смърдящи орки, и то в затънтена селска провинция, а на всичкото отгоре и бяхме спасени в последния момент от Халдир, чиято плитка беше ужасно грозна.
Но за това пък Еовин се набута в шибаната пещера. Надявам се да развие пещерна болест. Тогава ще бъда най-красив завинаги.
Ден 31:
Битката свърши. Гандалф винаги се появява много театрално. Надявам се да мога да потичам след битката. Арагорн се цупи, заради пощенската картичка от Фарамир. Ревнува носителя на пръстена. Казах му че Сам ще утрепе Фарамир, ако му се пробва, но Арагорн не се ободри.
Да го духа. Получих неприлична бележка с покана от Еомер. Ще отида да проверя дали това което казват за мъжете от Рохан е вярно.
Все още никой не е тръгнал да вади Еовин от пещерата. Все още най-красив!