Саурон
Ден 1
Изгорих се. Ма си заслужаваше. Направих си много готин Пръстен. Сега съм най-големият пич в Средната Земя. Ще взема да подаря по един и на другите владетели, та да завиждат, че моя е по-хубав.
Ден 4 568
Ха ха ха. Деветима от глупаците, на които пратих пръстени, ми се натресоха на гости. Казаха, че просто искали да опитат от прословутия ми конфитюр от пепел, но аз знам, че са дошли, за да се уверят, че моят Пръстен е по-хубав.
Ден 4 578
Бахмааму. Така са го зяпнали, че забравят да ядат. Толкова са изкльощавели, че човек би ги помислил за призраци.
Ден 16 353
Идеята ми да превърна Ородруин в местна забележителност действа безотказно. Целият е заобиколен от елфи и хора, дошли да си направят пикник. Твърдят, че можели да си подгряват супички направо върху скалите и това много ги кефело. А за какво ли са им онези малки създания с косматите крака?…
Деветимата навлеци още не са отлепили поглед от пръстена ми.
Ден 16 355
Разбрах за какво са им малките човечета. Брррррррр! По-добре да не бях.
Ден 16 372
Писна ми от глупави туристи. Писна ми от глупавите им песни. Писна ми и от цветята, които ентусиазирано засаждат в задния ми двор. Отивам да ги изгоня.
Писна ми и от деветимата глупаци.
(по-късно същият ден)
Никой не обърна внимание на виковете ми, че това е частна собственост. За сметка на това един елф и двама от извратеняците, дето правят разни неща с малките същества, веднага ми се лепнаха. Знам, че съм най-големият пич в Средната Земя, ма чак пък толкоз! Наложи се да използвам груба сила, за да се отърва от тях. Май без да искам убих двама. Третият ми отряза пръста. Не знаех, че от това се умирало.
Поне се измъкнах.
P.S. Мамка му, изгубих си Пръстена!
Ден 1 118 307
Баси гледката има оттука! Само да нямах страх от високо…
Ден 1 118 309
Успокоих се. Установих, че не мога да падна. Лошото е, че и почти не мога да се движа. Мога единствено да се въртя насам-натам. Логично, имайки предвид сегашната ми форма. Всъщност май съм само едно око. Е, и духът ми си е тук!
Все пак съм доста хубаво око.
Ден 1 118 310
Трябва да си намеря пръстена. Не че точно сега има къде да си го сложа, но ще е хубаво да го държа под око.
Не че има и под какво друго да го държа, де.
Все пак е крайно време отново да стана най-големия пич в Средната Земя. Започвам да търся.
Ден 1 118 311
Търся, търся…
Ден 1 118 311
Къци, къци малко Пръстенче. Ела при тати.
Ден 1 118 312
Хванахме някава твар, за която се предполага, че знае къде е Единственият. Естествено, не иска да каже доброволно. Проблемът, обаче, идва от друго място — орките единодушно заявиха, че не биха докоснали този изрод и с върха на копието си, камо ли пък да използват някои по-радикални средства за разпит. Пратих го да гледа „Титаник” с назгулите, докато измисля какво да правя.
Ден 1 118 314
Тъкмо кротко си гледаха „Факултета” за осми път, когато гнусното създание започна да пищи. Нещо за Пръстена. Не можах да разбера точно какво, още по-малко защо. Пратих деветимата безделници да разберат. Да им купя по един кон и по една тога (щото иначе е трудничко да ги забележиш) излезе по-евтино от СЕДМИЧНИЯ им абонамент за вестници с кръстословици. Изхвърлих пищящата твар.
Намерих си и някаква кристална топка, от която ме зяпа някакъв, дето се представи за най-могъщия магьосник в Средната Земя. Изобщо не му вярвам, ама е сладур. Каза, че огнени сенки много ми отиват. За следващата ни среща ще си сложа и спирала.
От онази с броката.
Ден 1 118 315
Казва се Саруман. Като ме видя със спирала, обеща да създаде непобедима войска специално за мен. А маникюрът му е толкова хубав. Издадох му, че взорът ми прониква през облаци, сянка, земя и плът.
Май не разбра, че това включва и дрехи.
Ден 1 118 317
Ха! Хванах ви! Някой надяна пръстена ми. Дам, даммм… Няква кръчма… Ех, ако не духаше такъв вятър! … Хайде де… Избистря се… Ето! Фродо Бегинс от Графството. Сложил го е, за да се скрие от Арагорн, син на Араторн, наследник на онези глупави туристи, който го зяпаше доста подозрително. Хммм. Напълно разбирам малкия хобит. Скиталеца дори извади… меча си. Смелчага. Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Погледнах мързеливците толкова злобно, колкото позволяват сенките и спиралата ми, и те веднага тръгнаха натам.
Ден 1 118 323
Аааааа!!! Петима от глупавите ми назгули скочиха на беззащитните хобити. Един от тях дори си вкара… кинжала в рамото на онзи с изключително красивите сини оч… да, де… на Фродо. Арагорн толкова се ядоса, че чак го подпали. Другите просто ги нарита. Глупави назгули. Бяха само петима, щото другите ги тресе убийствен махмурлук.
Абе тоя човек не се ли къпе?!
Ден 1 118 328
Е, явно махмурлукът им е минал, щото сега и деветимата са се втурнали след малкия сладък хобит с много буйната, къдрава, сияйна кос… ъъъ… след Фродо исках да кажа, да, след Фродо. Мамка му, как да им изкрещя, че искам Пръстена, а не хобита, като нямам уста?! Има и някаква елфка. Що ли се бърка в мъжките работи?
Упс. Реката повлече назгулите. Не съм ли ги учил, че реките имат навика да прииждат, когато снеговете се топят или пък мацки, дето се мислят за страшни пички, почнат да им дрънкат разни глупости?! Сега отново ще трябва да похарча цяло състояние.
Глупави назгули.
Ден 1 118 333
Нещо изтървах нишката. Май ще трябва да си взема очила. Не е лека работа да се взираш по цял ден. И по цяла нощ. Сега към дребосъците и Арагорн се присъединиха някакъв дядка, още някакъв перверзник, дето непрекъснато предлага на мъниците да подухат Рога на Гондор, някаква мацка с лък и… още нещо. Ще трябва да се консултирам със Саруман за произхода на последното.
Ден 1 116 334
Разстроен съм. Саруман каза, че трябвало да я караме по-полека. Наскоро прекратил много сърдечна връзка с един ент от близката горичка и още не бил готов да се обвърже наново. Не е честно! Защо точно сега трябваше да завали дъжд, който да угаси огнените ми сенки?
Все пак Белият ми даде информация за новите членове на Задругата. Дъртакът бил Гандалф Сивия. Подозирам, че са стари гаджета, ама Сари така и не си призна. Мацката пък не била мацка, а елфически принц. А аз тъкмо щях да реша, че става за… че е много готина, де. Определено ми трябват очила. За нещото каза, че е странен вид космат воден гущер. Хм.
Сигурен съм, че е лисица, преживяла трудно детство.
Ден 1 116 335
Инструктирах няколко отряда орки да се поразходят отвъд Мордор, за да придобият малко тен. Трябва да са представителни.
Ден 1 116 337
Попаднах на нещо много интересно — Гандалф и балрогът в доста провокативни дейности навръх Мъгливите планини. Хе хе. Мислеха си, че са се скрили. Но аз виждам през облаци, сянка, земя и плът. Записах всичко. Ама как само Сивия си я завря тая шапка! Сари много ще хареса това филмче. Току-виж сме се сдобрили.
Ден 1 116 338
Не се сдобрихме. Каза, че не мога да му направя впечатление с такива подаръци. Бил виждал и номера с шапката, и Гандалф гол от доста по-близо. Но си призна, че някакво бижу би оправило нещата.
Майната му! Гаден материалист.
Ден 1 116 361
Щастливият ми ден. Щом Носителят ме видя, веднага си падна по мен. Т.е. падна оттам, където беше застанал, но аз знам, че това не е просто случайност.
Ела при тати, малко, сладко, синеоко, къдрокосо хоб… да, де, Фродо.