Арагорн, син на Араторн — част втора
Ден първи:
Търчах 40 км. през Рохан, а няма дори една катеричка за ядене. Гимли се побира точно в фурната. Чувал съм, че джуджетата имат вкус на печено пиле.
Все още не съм крал.
Вид: брадясал и мъжествен..
Ден втори:
Налетяхме на армия от Рохирими. Попитах Еомер дали знае къде са хобитите. Получих много оскъден отговор. Може би Еомер още е ядосан, за дето написах мръсни думи на елфически върху коня му на последния купон, на който ходих. Реших да не споменавам очевидното, че е копирал прическата си от Леголас. Нямаше да се отнася така ако бях крал.
Ден трети:
Веднъж като си видял един куп пушещи, мъртви орки, значи си ги видял всичките. Това ще ви кажа.
Ден четвърти:
Натъкнахме се на Гандалф. Изглежда, че той всъщност не е умрял, а е бил насилен от балрога да продава прах за пране и сега е Гандалф Искрящо Белият. PR мазник. Следващото нещо, с което щял да се занимае, ще е трика с островърхата шапка.
Ден шести:
В Едорас. Крал Теоден ми се прави на мъж. Все разправяше, „Ти ли си краля тук? Последният път когато проверих, аз бях краля тук. Оглеждам се и не виждам никой друг с корона на главата си. А?”
Бях насилен да призная, че все още не съм крал.
За отмъщение му откраднах портфейла, когато не гледаше. Използвах го за да си платя пътните такси за Роханската равнина. Купих и еднакви бонета за Гимли и Леголас.
Ден седми:
Подозирам, че Еовин ме сваля. Не мога да я виня, след като имам толкова брадясал и мъжествен вид.
Ден девети:
Паднах от една скала. Тъпи вълци от Исенгард. Мислех си, че съм спасен от Арвен, но когато се събудих пусках езици на коня. Загубих любимата си огърлица в реката. Много съм кисел, щото няма такова нещо като грозна бижутерия.
Добре де, пръстена може би.
Външен вид: мокър.
Ден 12:
Триумфално завръщане в Шлемово усое. С Гимли се погушкахме. Като че ми беше нужно да ми се напомни, че той стига до колана ми. Ура, Леголас ми върна огърлицата. Измрънка нещо на елфически, което предполагам беше „Закъсняваш”, или май беше „Прасни ме на земята и давай да почваме”. Ама не съм сигурен кое от двете беше. Трябва да си припомня елфическия, щото не искам да гадая.
Още не съм крал, ама съм много зает да насърчавам хората. Битката ще е фасулска работа.
Ден 14:
Седя си на стената на Шлемово усое. Абсолютно абсурден брой орки са се насочили към нас. Ама ние кой залъгваме? Наебаха ни яко. Дано това място има странична вратичка.
По-късно:
Елфите ни пратиха на помощ армия от най-изтънчените и грациозни бойци. Разбира се, няма да са ни от полза в битката, но поне ще умра гледайки нещо красиво. Теоден продължава да мрънка за елфическата армия, „Това е невероятно”. Бях принуден да се съглася — невероятно е, че веждите на Халдир имат различни вълни. Опитах се да се измъкна през страничната вратичка, но Гимли ме следи навсякъде. Никога няма да стана крал при тези обстоятелства.
Ден 15:
Неочаквано победихме в битката при Шлемово усое. Веселбата обаче беше съсипана от противната картичка от Фарамир. Беше пратил своя снимка на плажовете в Осгилиат, заедно с дребния носител на пръстена и дебелият му спътник, облечени в хавайски ризи и пиещи Пина Колада. На гърба пише:
Скъпи Арагорн,
Благодаря ти за пръстена и хобитите. Те са малки, но много развратни. Както винаги съм искал. Все още си спомням за онази нощ, която прекарахме заедно в Минас Тирит.
Любов и целувки, Фарамир.
Шибан Фарамир. Може би трябваше да оставим Боромир да вземе пръстена и да прецакаме Фродо. Поне знам, че Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Все още не съм крал.