Западняшки — Общия език
ТОВА е всъщност езикът, използван във „Властелинът на пръстените”, както и езикът на който била написана Червената книга — Адуни, който Толкин превежда като западняшки.
Докато западняшкият на Гондор бил леко архаичен, хобитите говорели негов опростен диалект. Западняшкият бил говорен също и от рохиримите, които имали свой собствен език, но използвали западняшкия като втори език. Дори орките използвали изродена форма на западняшкия когато това се налагало. Затова в Мордор Фродо и Сам разбират какво си говорят двамата орки.
По произход, западняшкият е „човешка реч, ала обогатена и омекотена под влияние на елфите. Това бил езика на тези, които елдарите наричали атани или едаини („бащите на хората”) — тези от трите рода близки до елфите, които дошли в Белерианд в Първата епоха. През Втората епоха, езикът на Нуменор бил употребяван по заливите и пристанищата на Средната земя, които нуменорците владеели. Толкин описва западняшкия като „с толкова примеси, както и съвременният английски”. Елфическите части би могло да се сравнят с множеството френски думи, вече натурализирани в английския език.
Не се знае почти нищо за този език, защото Толкин ни е представил единствено превод. Всъщност истинските имена на Фродо, Сам, Пипин и Мери са Маура, Бан, Разар и Кали. Самата дума „хобит” е превод на думата кудук (произлизаща от архаичната куд-дукан).
Съгласните звуци на западняшкия и на нуменорската реч почти изцяло съвпадали. И двата съдържат п, б, т, д, к, г, м, н,нг, р, ф, тх, с, з, х, й, л. Западняшкият има и палаталните хь, ш, както и хр– и хл–. Вместо w има в. Нуменорският и западняшкият не са изцяло различни — и двата имат множество трисъгласни и двусъгласни коренни думи (гамба „козел”,тапук „заек”, галаб „игра”, лабан „торба”, нараг „джудже”; зара „стар”, бана „полу”).
Гласните звуци са типичните а, е, и, о, у и дългите â, û, ô, ý. Западняшкият нямал звуците хь и ть подобно на куеня. Гондорците, които говорели висшеелфически, ги замествали с ч и ш. В западняшкия нямало и звука ‘х (като в немското ach) и затова синдаринското Ро‘ханд се преобразувало в Рохан.
Окончанието –а било използвано за мъжки род, а за женски били използвани –о и –е. Окончанието за множествено число било –ин (кубук „хобит” > кубугин).