История на писменостите
Една от първите азбуки, използвани в Средната земя, била тенгвар. Тя била предназначена главно за писане с четка или перо и не била удобна за гравиране върху метал или дърво.
През Първата епоха, елфическите занаятчии в Белерианд развили нова азбука, която почти изцяло била съставена от прави линии и била лесна за гравиране върху твърди повърхности. Азбуката станала известна под името „кирт” (което означава „руни”).
Всяка от първоначалните тенгвар била съставена от поне два елемента — вертикално стебло или „телко” и завито камшиче или „лува”. Някои букви имали и хоризонтални черти. Подобно на нея, буквите в кирт също били съставени от поне два елемента — вертикална черта и диагонална черта. Повечето от диагоналите сочели надолу. Ако буква тенгвар имала хоризонтална черта, то съответстващата буква от кирт имала диагонал, насочен нагоре.
При тенгвар
- Вертикалният ствол се намира в долната част на буквата
- Вертикалният ствол се намира в горната част на буквата
- Вертикалният ствол е на равнището на буквата
- Буквата съдържа едно камшиче („лува”)
- Буквата съдържа две камшичета („лува”)
- Буквата съдържа хоризонтална черта
При кирт
- Вертикална черта отляво на буквата
- Вертикална черта отдясно на буквата
- Буквата е с хоризонтална или вертикална симетрия
- Буквата съдържа една диагонална черта (обикн. надолу)
- Буквата съдържа две диагонални черти
- Буквата съдържа диагонални черти, сключващи ъгъл