Тенгвар − Синдарин

Таблица с буквите на тенгвар и стойностите им за синдарин:
t
тинко
d
андо
th
суле
dh
анто
n
нумен
r
оре
r
ромен
s
силме
h
хярмен
123456789
p
парма
b
умбар
f
формен
v
ампа
m
малта
w
вала
rh
арда
s
силме н.
hw
хвеста с.
qwertyuio
k
калма
g
анга
kh
харма
gh
анка
ng
нолдо
y
анна
l
ламбе
z/ss
азе
y–
янта
asdfghjkl
kw
куесе
gw
унгве
khw/hw
хвеста
ghw/w
ункуе
ngw
нвалме
w
виля
lh
алда
z/ss
азе н.
w
уре
zxcvbnm,.
aeiou
 C V B N M
Носители:
късдълъг
`~
  1. Късите и дългите носители нямат фонетична стойност и се използват за поставяне на гласни.
  2. В синдарин звукът a се среща често и затова обикновено се опростява или дори изпуска.
  3. Във всички надписи на синдарин, написани от Толкин, се използа знакът за остро ударение за e и точка за i, но според Толкин двете могат да бъдат и разменени.
  4. Дългите гласни звучат еднакво с късите гласни, като единствената разлика е продължителността на звука.

Писане на синдарин с тенгвар:

Съществуват два начина за писане на синдарин с тенгвар − стандартен и белериандски метод. На пръв поглед, стандартният метод е подобен на писането на куеня с тенгвар. Въпреки че синдарин и куеня са близки езици обаче, те често използват различни букви за представяне на един и същи звук. В синдарин и др. езици, където повечето думи завършват на съгласна, техтар се поставя над следващата съгласна буква. За да се прочете надпис на синдарин, написан с тенгвар, първо се прочита диакритичният знак и след това съгласната по него.