Тенгвар − Куеня

Таблица с буквите на тенгвар и стойностите им за куеня:
t тинко	nd андо	th/s суле	nt анто	n нумен	r оре	r ромен	s силме	h хярмен
1	2	3	4	5	6	7	8	9
p парма	mb умбар	f формен	mp ампа	m малта	v вала	rd арда	s силме н.	– хвеста с.
q	w	e	r	t	y	u	i	o
c/k калма	ngg анга	kh харма	ngk анка	ng нолдо	y анна	l ламбе	z/ss азе	y– янта
a	s	d	f	g	h	j	k	l
kw куесе	nggw унгве	khw хвеста	ngkhw ункуе	ngw нвалме	w/v виля	ld алда	z/ss азе н.	w уре
z	x	c	v	b	n	m	,	.
a	e	i	o	u
E	V	B	N	M

Носители:
къс	дълъг
`	~

В куеня звукът a се среща често и затова обикновено се опростява или дори изпуска.
Във всички надписи на куеня, написани от Толкин, се използа знакът за остро ударение за e и точка за i, но според Толкин двете могат да бъдат и разменени.
Дългите гласни звучат еднакво с късите гласни, като единствената разлика е продължителността на звука.

Писане на куеня с тенгвар:

Писането на куеня с тенгвар е сравнително лесно, като единственото нещо, което трябва да се има предвид, е, че тенгвар е фонетична азбука, т.е. думите се изписват точно по начина, по който се чуват. Обикновено първо се изписва тенгвар (съгласните букви), след което техтар (гласните) се пишат над съответната съгласна. В куеня и в др. езици, където повечето думи завършват на гласна, техтар се поставя над предната съгласна. За да се прочете надпис на куеня, написан с тенгвар, първо се прочита съгласната, а след това диакритичният знак над нея.

Ако дадена дума започна с гласна, тогава се използва „носител”. Носителите не представляват звуци и се използват за поставяне на съответния диакритичен знак. Съществуват два вида носители: къс и дълъг, като вторият се използва за дългите гласни.

Пример за куеня с тенгвар е клетвата на Елендил на оригиналната книжна обложка на „Завръщането на краля” – там гласните са изписани, но не могат да се видят след печата.