Тенгвар − Куеня

Таблица с буквите на тенгвар и стойностите им за куеня:
t
тинко
nd
андо
th/s
суле
nt
анто
n
нумен
r
оре
r
ромен
s
силме
h
хярмен
123456789
p
парма
mb
умбар
f
формен
mp
ампа
m
малта
v
вала
rd
арда
s
силме н.

хвеста с.
qwertyuio
c/k
калма
ngg
анга
kh
харма
ngk
анка
ng
нолдо
y
анна
l
ламбе
z/ss
азе
y–
янта
asdfghjkl
kw
куесе
nggw
унгве
khw
хвеста
ngkhw
ункуе
ngw
нвалме
w/v
виля
ld
алда
z/ss
азе н.
w
уре
zxcvbnm,.
aeiou
 E V B N M
Носители:
късдълъг
`~
  1. В куеня звукът a се среща често и затова обикновено се опростява или дори изпуска.
  2. Във всички надписи на куеня, написани от Толкин, се използа знакът за остро ударение за e и точка за i, но според Толкин двете могат да бъдат и разменени.
  3. Дългите гласни звучат еднакво с късите гласни, като единствената разлика е продължителността на звука.

Писане на куеня с тенгвар:

Писането на куеня с тенгвар е сравнително лесно, като единственото нещо, което трябва да се има предвид, е, че тенгвар е фонетична азбука, т.е. думите се изписват точно по начина, по който се чуват. Обикновено първо се изписва тенгвар (съгласните букви), след което техтар (гласните) се пишат над съответната съгласна. В куеня и в др. езици, където повечето думи завършват на гласна, техтар се поставя над предната съгласна. За да се прочете надпис на куеня, написан с тенгвар, първо се прочита съгласната, а след това диакритичният знак над нея.

Ако дадена дума започна с гласна, тогава се използва „носител”. Носителите не представляват звуци и се използват за поставяне на съответния диакритичен знак. Съществуват два вида носители: къс и дълъг, като вторият се използва за дългите гласни.