Илкорин

ИЗПЪРВОМ, Толкин не си представял историята на елфическите езици на Средната земя по начина, по който бил представен в „Силмарилион”. Според „Силмарилион”, нолдорите и ваниярите прекосили морето и развили куеня във Валинор, а някои телери останали в Белерианд, където езикът им се превърнал в синдарин. Но според други идеи на Толкин, куеня бил езикът на ваниярите (наричани още линдари), нолдорите развили език, наречен в „Етимологиите” стар нолдорин, а езикът на телерите, останали в Белерианд, прераснал в илкорин. Телерите в Белерианд не били наричани синдари „Сиви елфи”, а илкоринди „тези извън Кор” (централна област във Валинор). Толкин решил, че нолдорин в крайна сметка е синдарин. С други думи, този синдарин заел мястото на илкорин. Думата Есгарот всъщност е от лексиката на илкорин. Името Елронд също било замислено да е на илкорин, но във „Властелинът на пръстените” остава да е на синдарин. Според някои изследователи, Толкин не зачеркнал напълно езика, а просто го означил като неясния „северен диалект” на синдарин — езикът на Митрим.

Подобно на синдарин, беззвучните преградни съгласни се озвучили след гласен звук (т > д в адар „баща” от корена АТА; синдарин — адар; куеня — атар). Звучните съгласни преминали в звучни фрикативи на същата позиция (б > в във товонот корена ТУБ). В едносричните думи, дългите гласни били означавани с диакритичен знак (кôм „болест”, мôр „нощ” и ôр„кръв”), а в многосричните — с ударение (разликата е видна в тôр „крал” и мн. число тóрин). Всички глаголи в илкорин (а са ни известни само пет) завършват на –а в сегашно време 3 л. ед. ч.