Западняшки — Общия език

ТОВА е всъщност езикът, използван във „Властелинът на пръстените”, както и езикът на който била написана Червената книга — Адуни, който Толкин превежда като западняшки.

Езикът, на който е представена тази история бил западняшкият или общият език на Западните земи на Средната земя през Третата епоха. По време на тази епоха той станал роден език на почти всички народи (с изключение на елфите) що живеели в границите на древните кралства Арнор и Гондор — бреговете на север от Умбар до Залива Форохел и земите, простиращи се до Мъгливите планини и Ефел Дуат. Разпространил се също на север до Андуин, навлизайки на запад от реката и на изток от Гладен. По време на Войната за Пръстена това все още били границите на този език.

PreviousNext

Докато западняшкият на Гондор бил леко архаичен, хобитите говорели негов опростен диалект. Западняшкият бил говорен също и от рохиримите, които имали свой собствен език, но използвали западняшкия като втори език. Дори орките използвали изродена форма на западняшкия когато това се налагало. Затова в Мордор Фродо и Сам разбират какво си говорят двамата орки.

По произход, западняшкият е „човешка реч, ала обогатена и омекотена под влияние на елфите. Това бил езика на тези, които елдарите наричали атани или едаини („бащите на хората”) — тези от трите рода близки до елфите, които дошли в Белерианд в Първата епоха. През Втората епоха, езикът на Нуменор бил употребяван по заливите и пристанищата на Средната земя, които нуменорците владеели. Толкин описва западняшкия като „с толкова примеси, както и съвременният английски”. Елфическите части би могло да се сравнят с множеството френски думи, вече натурализирани в английския език.

Не се знае почти нищо за този език, защото Толкин ни е представил единствено превод. Всъщност истинските имена на Фродо, Сам, Пипин и Мери са Маура, Бан, Разар и Кали. Самата дума „хобит” е превод на думата кудук (произлизаща от архаичната куд-дукан).

Съгласните звуци на западняшкия и на нуменорската реч почти изцяло съвпадали. И двата съдържат п, б, т, д, к, г, м, н,нг, р, ф, тх, с, з, х, й, л. Западняшкият има и палаталните хь, ш, както и хр– и хл–. Вместо w има в. Нуменорският и западняшкият не са изцяло различни — и двата имат множество трисъгласни и двусъгласни коренни думи (гамба „козел”,тапук „заек”, галаб „игра”, лабан „торба”, нараг „джудже”; зара „стар”, бана „полу”).

Гласните звуци са типичните а, е, и, о, у и дългите â, û, ô, ý. Западняшкият нямал звуците хь и ть подобно на куеня. Гондорците, които говорели висшеелфически, ги замествали с ч и ш. В западняшкия нямало и звука ‘х (като в немското ach) и затова синдаринското Ро‘ханд се преобразувало в Рохан.

Окончанието –а било използвано за мъжки род, а за женски били използвани –о и –е. Окончанието за множествено число било –ин (кубук „хобит” > кубугин).