Тенгвар − Български
| т тинко |
д андо |
– суле |
– анто |
н нумен |
р оре |
р ромен |
с силме |
– хярмен |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
| п парма |
б умбар |
ф формен |
в ампа |
м малта |
– вала |
– арда |
с силме н. |
– хвеста с. |
| q | w | e | r | t | y | u | i | o |
| ч калма |
дж/џ анга |
ш харма |
ж анка |
– нолдо |
й анна |
л ламбе |
з азе |
я янта |
| a | s | d | f | g | h | j | k | l |
| к куесе |
г унгве |
х хвеста |
– ункуе |
– нвалме |
– виля |
– алда |
з азе н. |
ю уре |
| z | x | c | v | b | n | m | , | . |
| а | е | и | о | у | ъ | ь | ||
| C | V | B | N | M | Í | O |
| къс | дълъг | ц | щ | -ът |
| ` | ~ | 1¡ | § | ! |
- Късите и дългите носители нямат фонетична стойност и се използват за поставяне на гласни.
- Дългите гласни звучат еднакво с късите гласни, като единствената разлика е продължителността на звука.
Писане на български с тенгвар:
В българския език, техтар се поставя над предната съгласна буква, заради неговата морфология. За да се прочете надпис на български, написан с тенгвар, първо се прочита съгласната и след това диакритичният знак над нея. Въведени са два нови символа за ц и щ (съчетание от т+с и ш+т), а пълният член -ът се изписва със удължено т.
Вместо да се използват пълните форми на представките в и с (съответно във и със) е въведено правилото под дадената съгласна да се изписва черта, която се използва за удвояване на съгласна при писането на други езици с тенгвар.
Също така, в българския метод правилото за изписване на меко и твърдо р отпада. Мекото р (оре) се използва само когато има нужда да се постави техтата за ъ/ь под буквата. Обърнатото з се използва, когато е последвано от гласна.
Ако гласните са удвоени, се изписва модифицирано а, иначе техтите се удвояват. При изписване на ьо, двете техти се слагат директно върху предходната съгласна без да се използва къс носител. я, ю и й са единствените гласни, които се пишат с тенгва, вместо с техта.