Тенгвар − Български

Таблица с буквите на тенгвар и стойностите им за български:
т тинко	д андо	– суле	– анто	н нумен	р оре	р ромен	с силме	– хярмен
1	2	3	4	5	6	7	8	9
п парма	б умбар	ф формен	в ампа	м малта	– вала	– арда	с силме н.	– хвеста с.
q	w	e	r	t	y	u	i	o
ч калма	дж анга	ш харма	ж анка	– нолдо	й анна	л ламбе	з азе	я янта
a	s	d	f	g	h	j	k	l
к куесе	г унгве	х хвеста	– ункуе	– нвалме	– виля	– алда	з азе н.	ю уре
z	x	c	v	b	n	m	,	.
а	е	и	о	у	ъ
C	V	B	N	M	Ò

Носители и други
къс	дълъг	ц	щ	-ът
`	~	1_	A_	!

Късите и дългите носители нямат фонетична стойност и се използват за поставяне на гласни.
Дългите гласни звучат еднакво с късите гласни, като единствената разлика е продължителността на звука.

Писане на български с тенгвар:

В българския език, техтар се поставя над предната съгласна буква. За да се прочете надпис на български, написан с тенгвар, първо се прочита съгласната и след това диакритичният знак над нея. Въведени са два нови символа за ц и щ (съчетание от т+с и ш+т), а пълният член -ът се изписва със удължено т.

Вместо да се използват пълните форми на представките в и с (съответно във и със) е въведено правилото под дадената съгласна да се изписва черта, която се използва за удвояване на съгласна при писането на други езици с тенгвар. Също така, в българския метод правилото за изписване на меко и твърдо р отпада. Мекото р (оре) се използва само когато има нужда да се постави техтата за ъ под буквата.