Нуменорски

КОГАТО хората се събудили в Хилдориен след първия изгрев на слънцето, те започнали да измислят свой собствен език, подобно на елфите в Куивиенен хилядолетия преди това. Езикът им бил повлиян от куеня и хуздул. В Белерианд хората научили синдарин, но техният език не бил забравен, и от него произлязъл общия език на Нуменор („Силмарилион” глава 17). Всички наименования в Нуменор били на куеня, но той не бил говорим език.

В Анадуне, както бил наричан Нуменор, езикът претърпял някои промени. Някои звуци изчезнали, а други се слели, така че изчезнали определени съгласни. В същото време се появили нови гласни звуци: изпървом, нуменорският притежавал само гласните а, и и у, но по-късно дифтонгите аи и ау били опростени до дълги ê и ô. Също така, езикът се обогатил с много елфически заемки. Например, думата за нощ на куеня ломе била заета в нуменорския като ломи. Разпознават се и някои елфически имена, особено тези на валарите: Аман „Манве”, Авради „Варда”, Мулкхер “Мелкор”. Ала въпреки силното влияние на елфическите езици, нуменорският бил считан за език на хората. Когато Верните дошли в Средната земя, те предпочитали да говорят на синдарин. С течение на времето нуменорскияр прераснал в западняшки — общия език на последвалите епохи.

Нуменорският език освен мъжки, женски и среден род, имал и т.нар. общ род. Съществата от мъжки пол били определяни с мъжки род, тези от женски пол — с женски род, а неодушевените предмети били определяни със среден род. Общият род се използвал за същества, които нямали пол (напр. човек), както и за имена на животни (в случаите когато не са указани: караб „кон”, карбу „жребец”, карби „кобила”). Мъжкият род се отличавал с крайните съгласни –к, –р, –н, –д(мъжки имена като Гимилхад, Гимилзор, Фаразон), а женският — с –ть, –л, –с, –з (женски имена като Инзилбеть, Зимрафел). Това правило обаче имало и своите изключения: Азрубел „Еарендил” очевидно не е женско име. Общият род се отличавал с гласната –а.

Нуменорското съществително име имало три категории число: единствено, двойно и множествено. Също така, числото има три спрежения: нормално, и когато играе ролята на подлог и допълнение. Нормалното спрежение не е отбелязано морфологично чрез никакъв афикс. Нормалното двойно число се отбелязва чрез наставката –ат, така че двойното число на хузун „ухо” е хузнат „две уши”. Нормалното множествено число се образува чрез поставянето на дълго и в крайната сричка. Двойното число се употребява за познати двойки/чифт — хузнат „две уши” (на един човек). Ако се има предвид едното ухо на човек, заедно с едното ухо на друг човек, тогава нуменорците биха използвали думата хузин.

Нуменорският всъщност няма истински родителен падеж. Вместо това се използват сложносъчинителни думи: „земя на Нуменор” вместо „нуменорска земя”. Притежание обикновено се означавало с представката ан–, която често била редуцирана до н–.