Синдарин

СИНДАРИН бил главният език на елдарите в Средната земя и роден език на Сивите елфи. Произлиза от общия телерин, който от своя страна произлиза от общия елфически език. Толкин обяснява: Сивоелфическият по произход бил сроден на куеня, защото той бил езикът на онези елдари, които, идвайки до бреговете на Средната земя, не били преминали отвъд Морето, а останали по крайбрежията в страната Белерианд. Там техен крал бил Тингол Сивоплащ от Дориат и в дългия здрач езикът им се бил изменил… и се бил отчуждил много от речта на елдарите отвъд Морето. (Властелинът на пръстените, приложение Е). Въпреки тази близост, синдарин бил сериозно променен. Развитието от общ елдарин до синдарин протекло доста по-бързо, отколкото от общ елдарин до куеня или до аманския телерин. Това не означава обаче, че промените били хаотични и неподредени — в тях определено имало структура, но те променили начина, по който звучи самият език. Някои от по-важните промени са изпускането на крайните гласни, озвучаването на беззвучните преградни звуци п, т, к в звучните б, д, г след гласна и множество други подобни процеси.

Когато нолдорите се завърнали в Средната земя, три и половина хилядолетия след разделянето им със синдарите, класическият сивоелфически език бил напълно развит. През Първата епоха съществували няколко диалекта на синдарин — архаичният език на Дориат, западният диалект на фалатримите и северният диалект на митримите. Не се знае със сигурност точно кой от изброените езици е бил основа за говорения в по-късни епохи синдарин, но най-вероятно изглежда това да е бил диалектът на фалатримите.

История

Нолдорите и синдарите отначало не можели да се разбират взаимно, тъй като езиците им били твърде много отдалечени един от друг. Нолдорите бързо научили синдарин и дори започнали да превеждат имената си на сивоелфически. Куеня бил забранен като говорим език от Тингол, защото той научил, че нолдорите са убили много Телери и са откраднали техните кораби за да се завърнат в Средната земя. Впоследствие Изгнаниците започнали да използват синдарин дори и в ежедневната си работа. Изглежда заповедта на Тингол само е ускорила процеса, тъй като много нолдори говорели предимно на синдарин.

По-късно в Белерианд дошли смъртните хора. В Приложение Е на ВнП се казва, че „дунедаините единствени сред всички раси на хората знаели и говорели елфически. Защото предците им били научили синдарин и него те предали на децата си, като част от премъдростта, малко променяща се с отминаването на годините”. Някои хора знаели и говорели синдарин толкова добре, колкото самите елфи. Всъщност, известната песен „Нарн и Хин Хурин” била написана от поет на хората на име Дирхавел. Дори в Гондолин, говорим език бил не куеня, а синдарин, с изключение на кралския род. Дори името на града на куеня — Ондолинде, било преправено на синдарин като Гондолин.

Синдарин бил широко използван и в Нуменор. Въпреки че родният им език бил нуменорският, почти всички знаели по малко синдарин, което им помагало да поддържат връзка с елдарите от остров Ерессеа. В по-късни времена, нуменорците започнали да завиждат на елфите заради тяхното безсмъртие и Ар-Гимилзор забранил употребата на елфически езици. След Падението на Нуменор, Верните основали кралствата Арнор и Гондор. Те използвали синдарин, на който език дали имената на всички места в Средната земя и така нуменорският останал език на неграмотите.

С отминаването на Третата епоха, елфите напускали Средната земя и Толкин отбелязва, че „тогава имало повече хора, които говорели синдарин или знаели куеня, отколкото самите елфи” („Писма” стр. 425).

Толкин създал синдарин, придавайки му лингвистичните характеристики на келтския. Отначало наричал езика гномски или И Лам на Нголдатон „езикът на гномите (нолдорите)”, но след това преработил идеята си за историята му и той се превърнал в илкорин.

Фонология

Фонологията на синдарин не е толкова ограничителна, колкото тази в куеня. Много от струпванията на съгласни са позволени във всички позиции, за разлика от куеня, където начални и крайни струпвания практически не съществували. Звуците х (немско ach-Laut), þ и ð били често срещани. Беззвучните преградни съгласни п, т, к не се срещат никога след гласна, като вместо това се смекчават до б, д, г. Подобно на куеня, латинската буква c винаги се произнася к (Келеборн а не Селеборн). В края на думите ф се произнася в (обратно на българския). Звукът р трябва да е вибрантен, също като в българския. Диграфите rh и lh (на български рь и ль) представляват беззвучни р и л.

Синдарин притежава шест гласни: а, е, и, о, у и ю. Дългите гласни се означават с ударение (á, é…), а още по-дългите — със сложно ударение (â, ê…).

Дифтонгите в синдарин са ай, ей, уй, ау, ое, ае. Звукът ое впоследствие преминал в ö (затова Сивите планини са Еред Митрим а не Öрöд Митрим).

Материали

Важни примери за синдарин във ВнП са:

Извън ВнП, най-важният текст на синдарин, който имаме (а и най-дългият текст в проза) е „Писмото на Краля” — част от заключението на ВнП, което по-късно Толкин решава да не публикува:

Елессар Телконтар: Арагорн Араторнион Едел’арн, аран Гондор ар Хир и Мбаир Аннуи, англенната и Варандуиниант ерин долотен Етуил, егор бен генедиад Драннаил ерин Гвирит едвен. Ар е анира еннас суиланнад м’еллйн ин фаин: едрегол е анира тирад и Хердир Перхаел (и сеннуи Пантаел естетар аен) Кондир и Дранн, ар Мерил бесс дин; ар Еланор, Мерил, Глорфиндел, ар Еириен селлат дин; ар Иорхаел, Гелир, Кордоф, ар Бараворн, ионнат дин. А Ферхаел ар ам Мерил суилад уин аран о Минас Тирит нелхаенен уин Ехуир. (Имената Елесар Телконтар са на Куеня, преводът на Елесар — Едел’арн [елфически камък] се появява в текста). „Елесар Телконтар: Арагорн, син на Араторн, Елфически камък, Крал на Гондор и Владетел на западните земи, ще наближи Мостът на Барандуин на осмия ден от пролетта, или по календара на Графството на втория ден на Април. И той желае да поздрави там всички свои приятели. По специално той желае да види господаря Самознай (който трябва да се нарича Пълнознай), Кмет на Графството, и Роза, неговата жена; и Еланор, Роза, Златокоска, Маргарита — неговите дъщери; както и Фродо, Мери, Пипин и Бързохам, синовете му. За Самознай и Роза, поздрави от Краля от Минас Тирит.”

Други примери за синдарин:

Воронве: Алае! Еред ен Ехориат, еред е·мбар нин! „Погледни[?] Планините на Ехориат, планините на моя дом!” („Недовършени предания”, стр. 40)
Туор проклина орките: Гурт ан Глам’от! „Смърт за викащата орда”

Граматика

Най-отличителната черта на синдарин като език най-вероятно е сложната фонология. Сивоелфическият често използвал фонологични особености като прегласи вместо приставки, изразяващи дадена граматична характеристика.

Определителен член

Подобно на куеня, и в синдарин няма неопределителен член. Отсъствието на определителен член указва, че думата е членувана: ед’ел = „елф” или „елфа”.

Определителният член „-ът” в ед.ч. е и: аран „крал”, и аран „кралят”. Членът преминава в ир, когато е пред дума, започваща с и–: ир Итил „Луната”.

За разлика от куеня, синдарин има и специална форма на опр. член в мн.ч. — ин. „Крале” е ераин (образувано от аранчрез прегласи).

И в единствено, и в множествено число, членът може да се появи като наставка, прикрепена към предлога. По този начин предлогът на „към” ще стане нан „към ***–ът”. Бен „в ***–ът” или буквално „според ***–ът” се образува от предлога бе„според”. Предлогът ну (или но) „под” ще стане нуин „под ***–ът” — като в Дагор-нуин-Гилиат „Битка под звездите”. Когато опр. член се появи като –ин, тогава думата, към която е прикрепен, може да претърпи фонологични промени. Ор„над, на” ще стане ерин „на ***–ът”, тъй като гласната и прегласява о в е (чрез ö — в по-ранни времена би трябвало да е öрин). Предлогът о „от” се появява като уин, тъй като ранното ои в синдарин преминава в уи (Уилос бивайки свързано сОилоссе на куеня). Би трябвало окончанието –ин добавено към предлози да отговаря на самостоятелния опр. член за мн.ч. ин, тъй че думи като ерин и уин да бъдат използвани в съгласие единствено с думи в мн.ч. Но „Писмото на Краля” демонстрира, че това не е така. Там намираме тези думи с други в ед.ч.: ерин долот’ен Етуил „на осмият ден на Пролетта”. Най-вероятно –н, –ин като наставки към предлозите представляват непряка форма на използвания опр. член, както в единствено, така и в множествено число. В някои случаи, самостоятелният член се използва дори след самостоятелни предлози, като в наур дан и нгаурхот „огън срещу глутницата върколаци”. Дан и „срещу ***–ът” в този случай не е заменено с една единствена дума. Може би, някои предлози не могат да носят наставки, или всичко е въпрос на избор дали искаме да използваме нан или на и(н), или ерин и ор и(н).

Генитивен член (на родителния падеж): синдарин често изразява родителни взаимоотношения единствено чрез подредбата на думите, като Еннйн Дурин „Врати (на) Дурин” и Аран Мория „Владетел (на) Мория”. Въпреки това, ако втората дума в словосъчетанието е често срещано съществително и не е собствено име, генитивният член ен „на ***–ът” се използва, в случай че съществителното е определено. Напр. имена като Хауд-ен-Еллет „Могила на елфическата девица”, Кабед-ен-Арас „Еленският скок”, Метед-ен-Глад „Край на гората” или фразите ортад ен·Ел „Изгрев на звездата” иКонин ен Аннун „князе на Запада”. Понякога този генитивен член приема кратката си форма е, напр. Нарн е·Динувиел„Разказ за славея”. Много рядко нормалният опр. член за ед.ч. и замества е(н) в генитивни фрази. Но за мн.ч. нормалният опр. член за мн.ч. ин се използва дори и за родителни конструкции, напр. Аннон-ин-Гелйд „Порта на нолдорите”, Аерлинн ин Ед’ил „Химн на елфите”. Въпреки това има и примери за използване на генитивния член и за мн.ч.: Бар-ен-Нибин-Ноег„Дом на Дребните джуджета”, ала като цяло тази употреба е много рядка.

В много случаи, членовете предизвикват промяна на началната съгласна на следващата дума. Тези фонологични промени са описани по-долу, в раздела за съгласни прегласи. Опр. член и предизвиква смекчаване или мек преглас на следващото същ. име. Крайното н на опр. член ин често бива изпускано в назалните прегласи — звукът н изчезва и вместо него се променя началната съгласна а думата. В същото време, носовката на наставката –н или –ин „–ът”, добавена към предлози, явно присъства — въпреки че предизвиква т.нар. смесени прегласи на следващата дума.

Определителните членове често се употребяват като относителни местоимения, напр. Перхаел (и сеннуи Пантаел естатар аен) от „Писмото на Краля”, или името Дор Гйрт и хуинар „Земя на Мъртъвците които живеят”.

Трябва да се отбележи, че понякога Толкин свързва опр. членове в синдарин със следващата дума чрез тире или точка. Това обаче е въпрос на предпочитание.

Съществително име

Съществителното име в синдарин се спряга по три числа: единствено, множествено и двойно. Двойното число обаче започнало да се използва само писмено. Вместо него се появило т.нар. класово множествено число, наред с обикновеното.

Както в повечето езици, единственото число е основната, непроменена форма на съществителното. Толкин отбелязва, че мн. числа в синдарин „се образуват най-вече чрез промени в гласните” (ЗПМП:74). Например, амон „хълм” става емин„хълмове”; аран „крал” става ераин „крале”. Съгласните остават същите, но гласните се променят. В българския език също има подобна промяна: мляко — млека (по отношение на ятовата гласна); или в английския език man — men, goose — geese. В синдарин, правилата за образуване на тези промени в гласните едни и същи и за съществителните и за прилагателните (последните се съгласуват по число). В основата си, тези промени произлизат от т.нар. явление преглас. Прегласът (наричан още умлаут) е важна характеристика на фонологията в синдарин. На сивоелфически, това явление се нарича престаннет, тъй като една гласна променя друга гласна в същата дума, уеднаквявайки я със себе си (лингвистичният термин е асимилация). Прегласът за образуване на мн.ч. Толкин нарича „и-влияние”, тъй като първата гласна, която го предизвиква е и. Според Толкин, първичният елфически език е имал окончанието за мн.ч. –и, което все още съществува в куеня (като в атани, куенди, телери и пр.) Това окончание като такова не достига до синдарин, но оставя ясни следи за миналото си присъствие, а самите „следи” впоследствие са станали указател за мн.ч. в езика. Когато, например, мн.ч. на фанг „брада” (като във Фангорн „Дървобрад”) е фенг, това е защото а е повлияно от старото окончание за мн.ч. –и. В своята най-примитивна форма на елфически, думата за „брада” била спанга, мн.ч. спангаи; до нивото на развитие, което наричаме стар синдарин, тя е станала сфанга, мн.ч. сфанги. Впоследствие, преди –и да изчезне, гласната а преминала в е.

Модели за множествено число в синдарин

Когато биват „”повлияни”, разните гласни и дифтонги претърпяват различни промени.

Гласната А: Звукът а в крайната сричка на думата, в мн.ч. обикновено преминава в аи. Гореспоменатият пример за фанг, мн.ч. фенг вместо фаинг е изключение.

тал „крак”, мн.ч. таил
кант „форма”, мн.ч. каинт
рах „кола, каруца”, мн.ч. раих
барад „кула”, мн.ч. бераид
лаван „животно”, мн.ч. ераин

Забележка: В по-ранните варианти на синдарин, а преминавало в еи, но по-късно Толкин отхвърлил тази идея.

В някои по-особени думи, а в крайната (или единствена) сричка преминавало в е вместо в аи. Мн.ч. за нарн „разказ” енерн, а не наирн или неирн. Изглежда е се използва и пред нг: Анфанг, мн.ч. Енфенг (а не Енфаинг) за „Дългобради” — едно от племената на джуджетата. Същото би трябвало да важи и за думи като танг „тетиво”, т’анг „нужда”, ланг „меч”.

В поне една дума, по-ранното еи остава непроменено и не се превръща в аи, въпреки че се появява в крайна сричка. Според НП:265, мн.ч. за алф „лебед” е еилф — изглежда еи е непроменено преди струпване на съгласни, започващо с л.

В некрайна сричка, а преминава в е в множествено число, както се вижда в някои вече дадени примери: аран „крал”, мн.ч. ераин; амон „хълм”, мн.ч. емин; лаван „животно”, мн.ч. леваин. Това правило важи дори когато а се появява няколко пъти в думата: Афадон „Последовател” преминава в Ефедин в мн.ч., както и таварен „дървен” преминава втеверин. Думата Еденедаир означава „Бащи на хората” от ед.ч. Аданадар „Човек-баща” (адан „човек” + адар „баща”). Разбира се, множественото число на адар би било едаин ако думата се появява самостоятелно, тъй като тогава а би стояла в крайната сричка.

Гласната Е: Правилата за тази гласна, за щастие, са прости. В крайната сричка на думата е преминава в и:

едел „елф”, мн.ч. едил
ерег „свято дърво”, мн.ч. ериг
Лаегел „Зелен елф”, мн.ч. Лаегил
лалвен „бряст”, мн.ч. лелвин
мален „жълто”, мн.ч. мелин

Правилото важи и за едносрични думи:

керт „руна”, мн.ч. кирт
телх „стъбло”, мн.ч. тилх

Когато гласната е дълго é, в множествено число се появява ú:

хéн „дете”, мн.ч. хúн
тéв „буква”, мн.ч. тúв

Ако има друга гласна и непосредствено преди е в крайната сричка, струпването ие преминава в и в множествено число:Миниел „Минйа” (Елф от Първия клан), мн.ч. Минил.

В некрайни срички, е остава непроменено в множествено число: елед, мн.ч. елид и ерег, мн.ч. ериг.

Гласната И: Независимо дали се намира в крайна сричка или не, гласната и не се променя изобщо. Сивоелфическата дума за силмарил например е силеврил и в множествено и в единствено число. В „Загубеният път” имаме Пеннас Силеврил като превод на Куента Силмарилион „История на силмарилите” на куеня. Единствено контекстът може да определи дали става дума за единствено или множествено число, въпреки че синдарин има определени единствени или множествени определителни члена, напр. може да се различи дали е „съгледвачът” или „съгледвачите” — очевидно и етир и ин етир.

Гласната О: В крайната сричка на думата (независимо дали е единствена), о преминава в и в множествено число.

орх „орк, гоблин”, мн.ч. ирх
толл „остров”, мн.ч. тилл
бор „заслужаващ доверие”, мн.ч. бир
амон „хълм”, мн.ч. емин
аннон „велика порта”, мн.ч. еннин

За думата амон, в „Етимологиите” се споменава и емуин като възможна форма за мн.ч. Можем да предположим, че това е архаична форма, където уи е преминало в й.

Ако има и преди о в крайната сричка, формата за мн.ч. „ий” е опростена до и. Затова имаме т’елин като мн.ч. на т’алион„герой”.

В некрайна сричка гласната о обикновено преминава в е в мн.ч.: алхорон „илкорински елф”, мн.ч. елхерин. Гласната е е форма на архаичната ö, напр. голод „нолдор”, мн.ч. гелид от по-ранното гöлид. Толкин споменава и енид като мн.ч. наонод „ент” в „Писма”, стр. 224.

Има обаче и няколко думи, в които о в некрайна сричка не преминава в е в множествено число. Това става когато опредставлява архаично А, като развитието ѝ протича â > ау > о. Пример за това е родон „валар”, мн.ч. родин вместоредин. Думата явно произлиза от средната сричка –рат– в аратар — название в куеня за върховните валари. Гласна о, представляваща архаично а, не подлежи на И-преглас.

Гласната У: Кратката гласна у, независимо дали е в крайна сричка или не, в мн.ч. преминава в и: тулус „топола”, мн.ч.тилис. Дългото у обаче, в крайната сричка (или в едносрична) преминава в уи: дýр „тъмен” (като в Барад-дур „Тъмна кула”), мн.ч. дуир [като в Емин Дуир „Тъмни планини” (НП:434)].

Гласната Й: Гласната й(и) не се променя в множествено число. Дума като йлф „съд за пиене” вероятно означава и „съдове за пиене”, тъй като подобно на гласната и, и тук преглас е невъзможен.

Дифтонгът АУ: В нолдорин от „Етимологиите”, думите, съдържащи този дифтонг, имат мн.ч. с уи:

гваун „гъска”, мн.ч. гуин
нау „идея”, мн.ч. нуи
рьау „лъв”, мн.ч. рьуи
сау „сок”, мн.ч. суи
таун „чам”, мн.ч. туин

Въпреки това обаче, изглежда че това правило не се запазило в късния синдарин. В НП:148 намираме Нибин-ноег като название за Дребните джуджета, а крайната част очевидно е множествено число на науг (от наугрим като име за расата на джуджетата). Така че, в синдарин ау в мн.ч. преминава в ое. Множествените числа на изброените по-горе примери трябва да се четат ое вместо уи: рау „лъв”, мн.ч. рое.

Забележка: Дифтонгът ау, ако се намира в неударена сричка във втората част на словосъчетанието, често се опростява до о, но би трябвало в множествено число пак да преминава в ое. Затова множественото число на балрог „могъщ демон” (където –рог представлява рауг „демон”) би трябвало да е белроег.

Други дифтонги: Според фонологията в синдарин, дифтонгите ае, ай, ей, уй обикновено не се променят в множествено число (с изключение на ай — виж по-долу). Подобно на и и й те не подлежат на преглас.

По-особено множествено число с ай
В някои думи ай преминава в и или по-рядко в й когато е мн.ч. Например, мн.ч. на съществителното фаир „смъртен” е дадено като фир, както и думата каир „кораб”, мн.ч. кир.

Едносрични думи, превръщащи се по-късно в многосрични
Една важна промяна, която се появила в развитието на синдарин, е отпадането на крайните гласни. Затова стара дума като ндакро „битка” по-късно преминава в ндакр. В ранния синдарин, думата се появява като дагр. Друг пример за това емакла „меч”, преминала в макл, а в ранен синдарин магл. Трябва да предположим, че мн.ч. на думи като дагр и магл се образуват по същото правило, както за подобни едносрични думи, като алф „лебед”, мн.ч. елф. По този начин мн.ч. „битки” и „мечове” биха били деигр и меигл.

Това, което усложнява нещата е, че думите като дагр и магл в крайна сметка се променили. Крайните р и л започнали да заместват отделна сричка, т.е. магл започнало да се произнася като ма-гъл. По-късно, тези срични съгласни преминали в цялостни срички след като пред тях се появил звука о — дагр (да-гър) преминала в дагор, а магл (ма-гъл) в магол (тази дума била заменена от мегил, което явно е приспособена форма на куенийската дума за „меч” макил). Мн.ч. деигр и меиглвероятно претърпели същия процес за да станат деигор и меигол.

Прилагателни и съществителни под въпрос са: бадор „съдия”, мн.ч. беидор; брагол „внезапен, жесток”, мн.ч. бреигол;дагор „битка”, мн.ч. деигор; гламор „ехо”, мн.ч. глеимор; хадор „хвърляч”, мн.ч. хеидор; хатол „брадва”, мн.ч. хеитол;идор „замисленост”, непроменена в мн.ч.; ивор „кристал”, непром. в мн.ч.; лагор „бърз”, мн.ч. леигор; маетор „боец”, непром. в мн.ч.; магол „меч”, мн.ч. меигол; магор „фехтовач”, мн.ч. меигор; надор „пасище”, мн.ч. неидор; нагол „зъб”, мн.ч. неигол; наугол „джудже”, мн.ч. ноегол; тадол „двоен”, мн.ч. теидол; татор „върба”, мн.ч. теитор; тавор „кълвач”, мн.ч. теивор; тегол „перо”, мн.ч. тигол. Вероятно голлор „магьосник” също принадлежи към списъка — мн.ч. гйллор вместогеллйр.

Съществуват и други начини за превръщане на едносрични думи в многосрични, когато дадена съгласна се превърне в гласна. Това най-вече се отнася за превръщането на старото –в във –у. Преди етапа, когато крайните гласни отпадали, някои думи завършвали на –ва (обикновено прилагателни) и на –ве. Когато крайните гласни отпаднали, единствено –востанало от тези окончания. Например, думата за „занаят” или „умение”, която на куеня е курве, в ранен синдарин се появява като курв в синдарин. По правилата за образуване на мн.ч. „умения” би трябвало да е кйрв, ала вместо това думата преминала в куру. Единственото възможно мн.ч. на тази дума би трябвало да е кйру.

Следват думите, които попадат в тази категория в възможни мн.ч.: ану „мъж, самец” (еину), келу „пролет, извор” (килу),кору „лукав” (кйру), куру „умение, занаят” (кйру), галу „късмет” (геилу), гвану „смърт” (гвеину), хару „рана” (хеиру), хету„мъглив, неясен” (хиту), хиту „мъгла” (непроменена), ину „жена, женска” (непром.), малу „блед” (меилу), нару „червен” (неиру), неду „възглавница” (ниду), пату „морава” (пеиту), талу „плосък” (теилу), тину „искра, малка звезда” (непром.).