ВЪВ втората глава на „Силмарилион” се казва, че скоро след като Ауле сътворил Седемте бащи на джуджетата, той „започнал да ги учи на езика, който направил за тях”. Самите те наричали този език хуздул, което очевидно означава „джуджешки” — те се наричали хазад (ед.ч. хузд). Написано е, че „според техните собствени легенди, валарът Ауле е направил този език и го предал на Седемте праотци преди да бъдат приспани до времето за тяхното пробуждане. След пробуждането езикът (както и всички други езици в Арда) се променил с времето, особено в по-отдалечените места. Но промяната протичала бавно, така че дори през Третата епоха всички джуджета общували без усилие. Според едно тяхно сравнение с езиците на елфите и хората, промяната била „като изглаждането на камъка в сравнение с топенето на снега”. Джуджетата сътворили и свой собствен жестомимичен език — иглишмек, който бил доста по-променчив.

Въпреки своята запазеност, хуздул рядко бил научаван от други освен джуджета. Според някои късни легенди, във Валинор Ауле научил Феанор на този език, но Толкин отбелязва, че това може и да не е истина, а да се дължи на славата на Феанор. В Средната земя, елфите не били особено заинтригувани от хуздул, а и го считали за по-нисш: Те не разбирали и дума от езика на наугримите (джуджетата), който им се струвал тромав и неприятен, и само един-двама от елдарите успели да го научат. („Силмарилион” гл. 10). Дори Толкин отбелязва, че всъщност джуджешкия бил сложен, груб и накъсан. Дори ранните елфически филолози го отбягвали („Писма” 3:1). Ала дори когато някой пожелавал да научи хуздул, самите джуджета не искали да го разкриват. Техният език бил „тайна, която не разкривали доброволно дори на приятелите си” („Властелинът на пръстените” Приложение Е). Когато искали да общуват с другите народи, обикновено заради търговия, те по-скоро били готови да научат езика на другите, отколкото да ги научат на хуздул. Само два или три пъти в цялата дълга история на Средната земя джуджетата разкрили доброволно езика си на хора от друга раса. През Първата епоха, когато Родът на Хадор дошъл за пръв път в Белерианд от изтока и срещнал Дългобрадите, се зародила крепка дружба заради умението на хората да яздят и така да помагат на джуджетата срещу нападенията на орките. Тогава джуджетата не че не желали да разкрият езика си, но хората трудно го научавали, освен по някоя отделна дума, която взаимствали в езика си. През Първата епоха елфите не били заинтересовани от хуздул, но имало и едно изключение: „Куруфин бил особено заинтригуван от езика на джуджетата, бидейки единствения нолдор, спечелил тяхната дружба. Точно от него мъдреците извлекли познанието, което имали за хуздул.” Поне една дума навлязла в синдарин: хелед „стъкло”. Думата хазад „джуджета” била взаимствана в куеня като касар „джудже” и в синдарин като хадод (джуджетата били наричани хадодрими). От своя страна, джуджетата взаимствали думата кибил „сребро” от синдаринската келеб.

Доста по-късно, през Втората епоха, джуджетата неохотно позволили на неколцина елфи да научат малко хуздул единствено заради науката: „Те разбрали и уважавали желанието за знание и на някои от нолдорите им било позволено да научат достатъчно от техния ламбе (аглаб) [„език” на Куеня и хуздул], както и от техния иглишмек [жестомимичен код]”. Казва се, че Пенголод от Гондолин „живял за кратко сред джуджетата в Касарондо (Хазад-дум)”. Тези мъдреци очевидно нямали толкова арогантно отношение, колкото техните колеги в предишната епоха, които, с изключение на Куруфин, нарочно „избягвали” хуздул („Писма” 3:1).

Елфите и хората така и не разбрали защо джуджетата не разкривали имената си на други раси, и дори когато се научили да пишат те никога не ги изписвали. Затова, за пред техните съюзници,  те заемали имена от Човешки произход. Приложение Е потвърждава това: „Своите собствени тайни и „вътрешни” имена — истинските си имена, джуджетата никога не разкривали на никого от чужда раса. Не ги изписвали дори и на гробовете си.” Затова имената Балин и Фундин всъщност не са на хуздул. Това са имена от Северен (хорски) произход.

В глава 20 на „Силмарилион” се появява джуджешкото име Азагал — господарят на Белегост. Може би това е по-скоро титла или прякор, отколкото истинско „вътрешно” име. Предполага се, че означава „воин”, съотнасяйки се към нуменорския глагол азгара – „водя война”. Появява се и името Гамил Зирак — ковач, майстор на телхарите от Ногрод. Може би това също е прякор или името случайно е било разкрито, за негово най-голямо съжаление. От друга страна, калпавите джуджета очевидно не се опитвали да скрият истинските си имена. В гл. 21 на „Силмарилион”, джуджето Мим без да се колебае казва на Турин не само своето име, но и на синовете си Ким и Ибун. Може би точно тази шокираща откровеност била едно от нещата, заради които джуджетата мразели дребните си родственици.

Въпреки всичко това, джуджетата явно не смятали за нередно да разкриват имена на места. Гимли по свое собствено усмотрение казва на Задругата, че джуджетата наричат планините над Мория и самата Мория „…ала ги знам по имена, защото под тях лежи Хазад-дум, Джуджетвор, наречен днес Черната яма… Ето там е Баразинбар, Червеният рог, жестокият Карадрас; а зад него са Среброзъб и Мъглоглав — Келебдил Белият и Фануидол Сивият, наричани от нас Зиракзигил и Бундушатур.” (ВнП 1/II гл. 5) Джуджетата явно нямали нищо против други да знаят наименования на места на Хуздул. Когато Гимли пристига в Лотлориен, Галадриел му казва: „Мрачна е водата на Хелед-зарам, студени са изворите на Кибил-нала и прекрасни бяха колонните зали на Хазад-дум в Старите времена, преди да паднат могъщите крале на каменните подземия. (…) а джуджето, чувайки имената, изречени на собствения му древен език, вдигна очи и срещна нейния поглед; и му се стори, че надничайки внезапно в сърцето на неприятел, е срещнал там любов и разбиране. По лицето му се изписа изумление, сетне той отвърна на усмивката.” (Внп 1/II гл. 7) Явно Гимли възприел използването на имена на Хуздул като приятелски жест. А през Първата епоха, калпавото джудже Мим казва за хълма, на който живее, че „сега хълмът се казва Амон Руд, тъй като елфите смениха всички имена”, подсказвайки, че това го дразни.

Названията на хуздул Хазад-дум и Габилгатол се появяват в ранната версия на „Силмарилион”. Също там откриваме думата хузуд като название за джуджетата, по-късно сменена на хазад. Името Хазад-дум отначало се отнасяло за Ногрод, а не за Мория. Кристофър Толкин обяснява: „По-късно джуджешкото название за Ногрод било Тумунзахар… Габилгатол пък останало названието за Белегост.”

За езика на джуджетата се казва, че „по структура и граматика сериозно се различавал от всички други езици на запад по това време”. Изглежда, езикът се е славил със сложността си и бил станал синоним за труден език, подобно на съвременното схващане за китайския език.

Фонологията му била до известна степен особена. Имало най-малко две придиханни преградни съгласни — кх и тх. (Забележка: кх и тх тук не представят немското ach и английското th, които често се срещат в творбите на Толкин). В английския, началните к и т също са придиханни, но вероятно не до степента в хуздул. Други съгласни са звучната преградна съгласна б, беззвучните фрикативи ф и с, звучните фрикативи з и гх, латералното л, вибрантното р (някои джуджета използвали увуларното р, други вибрантното р), носовите н и м, и една полугласна — й.

За разлика от особеностите в съгласните, системата от гласни звуци била съвсем обикновена. Късите гласни изглежда образуват традиционната петогласна система: а, и, е, о, у. Често се срещал и звукът ъ, ала той бил изписван с у и е. Дългите гласни били а, е, и и у. Дългите гласни явно се скъсяват ако не са под ударение: сравни Хазâд — Хазад-дÿм.

Основната структура на хуздул напомня на семитските езици, като арабски и иврит. Корените, от които се образуват думите, сами по себе си са непроизносими съчетания от съгласни. Съществителни, глаголи, прилагателни и пр. се образуват не само от представки и наставки (ако изобщо се използват), но също и чрез вмъкването на определени гласни между тези съгласни, а понякога и чрез удвояване на някоя от съгласните. По-често думите се променят чрез промени в гласните: рухс „орк”, но рахас „oрки”. Корените остават непроменени, в случая Р-Х-С. В хуздул, подобно на семитските езици, коренът се състои от три части: Б-Р-З „легло”, Б-Н-Д „глава”, К-Б-Л „сребро”, Н-Р-Г „черен”. Пример за двусъгласен корен е З-Н „тъмен, смътен”. Корените Х-З-Д очевидно присъстват в древното име на хуздул за Нарготронд — Нулукхиздин, но значението му не е известно. Най-основното значение на Х-З-Д може да има нещо общо с числото седем: сравни нуменорското хазид. Джуджетата се потомци на седем праотци и се разделят на седем рода. А и както знаем, джуджетата в съвременния фолклор винаги се асоциират с числото седем.