Ентски

Ентите изпървом нямали език, но общувайки с елфите придобили желанието да контактуват чрез звуци. Те винаги искаха да говорят с всичко, старите елфи, спомня си Дървобрад. Ентите обичали куеня, но развили и свой собствен език — може би най-особеният от всички езици в Арда. Толкин го описва като бавен, сонорен, претрупан, досаден чак, съставен от разнообразни отсенки на гласните и различия в тона и качествените характеристики, което дори майсторите сред елдарите не се опитвали да представят писмено (Приложение Е). Ентите очевидно можели да различат най-дребните разлики в качествените и количествени характеристики и използвали това умение фонологично. Много от различните ентски фонеми биха звучали на хората и елфите като една единствена. Изглежда ентският език използвал различни тонове, подобно на китайския вероятно, чрез които проста дума като „ма” може да означава няколко неща (от „майка” до „кон”), и за китаеца всички те звучат различно, защото всяка гласна се произнася с различен тон. Ентите може би са използвали повече от четири такива тона.

А-лалла-лалла-румба-каманда-линдор-буруме” е единственият пример за истински ентски. Въпреки това тоновете не са обозначени. Това вероятно е причината, поради която Толкин описва този уникален фрагмент от езика като „вероятно доста неточен” (Приложение Е). Анализ на откъса обаче е невъзможен. Трябва да се отбележи, че основните форми на думите са силно повлияни от куеня (колкото до фонетичния стил, всички части освен буруме можеха да са на куеня).

Толкин описва езика и като „претрупан” и „досаден”. Това е така заради факта, че всяка „дума” имала всъщност много дълго и подробно обяснение на въпросното нещо. Дървобрад казва за собственото си име на ентски, че „расте непрекъснато, а аз съм живял дълго, дълго време, така че името ми е една цяла история. На моя език, истинските имена разказват историята на нещата, на които принадлежат”. Език, подобаващ на особеностите на ходещи дървета.