Валарин

ВАЛАРИТЕ сътворили свой собствен език — несъмнено най-старият от всички езици в Арда. Въпреки че не се нуждаели от език за да общуват помежду си, те създали свой лàмбе (език). Когато елдарите пристигнали във Валинор, валарите и маярите започнали да говорят на куеня и дори понякога го използвали помежду си. Куеня, от своя страна, взаимствала някои думи от валарин, като за целта често ги променяла за да се спази строгата фонология на куеня. Такива думи са: Езелохар и Маханаксар (съответно Езелохâр и Мâхананаскад). Имената на валарите — Манве, Ауле, Тулкас, Ороме и Улмо били заети от валаринските Манавенуз, А3улез, Тулукастаз, Оромез и Улубоз. Извън Валинор единствено Мелиан и Саурон са знаели валарин, с изключение на по-късно дошлите истари, които понякога говорели на него помежду си. Когато Пипин взел палантира от спящия Гандалф, той се размърда насън и промърмори думи, изглежда, на някакъв странен език (ВнП, стр. 567). Може би тук става дума за валарин, използван от маяра Олорин насън?

Езикът валарин включва множество звуци и Толкин използва особено много специални букви. Има поне седем гласни — а,е, и, о, у, както и æ, плюс по-отворена разновидност на о. Използват се и доста фрикативни съгласни: ð (като в англ. the),þ (като в англ. thing), 3 (фрикативният еквивалент на гх като в оркското ghâsh), и х (като немското ach). Преградните съгласни включват звучните б, д, г и беззвучните п, т, к. Диграфите пх, тх, бх вероятно представляват звуците п, т, б с придихание. Има поне три шипящи — з, с, ш. Известни са два назала — м и н. Валарин също имал и звучно р и латералнол, плюс полугласните и и w.

Повечето думи следват структурата (Г)СГСГ.

Инфиксът за множествено число –ум– се среща в Маханаз мн. Маханумаз. Повечето думи, и особено имената, в повечето случаи са дълги като в Ибриниðилпаþанезел (Телперион).