Тенгвар − Синдарин

Таблица с буквите на тенгвар и стойностите им за синдарин:
t тинко	d андо	th суле	dh анто	n нумен	r оре	r ромен	s силме	h хярмен
1	2	3	4	5	6	7	8	9
p парма	b умбар	f формен	v ампа	m малта	w вала	rh арда	s силме н.	hw хвеста с.
q	w	e	r	t	y	u	i	o
k калма	g анга	kh харма	gh анка	ng нолдо	y анна	l ламбе	z/ss азе	y– янта
a	s	d	f	g	h	j	k	l
kw куесе	gw унгве	khw/hw хвеста	ghw/w ункуе	ngw нвалме	w виля	lh алда	z/ss азе н.	w уре
z	x	c	v	b	n	m	,	.
a	e	i	o	u
C	V	B	N	M

Носители:
къс	дълъг
`	~

Късите и дългите носители нямат фонетична стойност и се използват за поставяне на гласни.
В синдарин звукът a се среща често и затова обикновено се опростява или дори изпуска.
Във всички надписи на синдарин, написани от Толкин, се използа знакът за остро ударение за e и точка за i, но според Толкин двете могат да бъдат и разменени.
Дългите гласни звучат еднакво с късите гласни, като единствената разлика е продължителността на звука.

Писане на синдарин с тенгвар:

Съществуват два начина за писане на синдарин с тенгвар − стандартен и белериандски метод. На пръв поглед, стандартният метод е подобен на писането на куеня с тенгвар. Въпреки че синдарин и куеня са близки езици обаче, те често използват различни букви за представяне на един и същи звук. В синдарин и др. езици, където повечето думи завършват на съгласна, техтар се поставя над следващата съгласна буква. За да се прочете надпис на синдарин, написан с тенгвар, първо се прочита диакритичният знак и след това съгласната по него.