Задругата на пръстена (2001)
Музиката е композирана, оркестрирана и дирижирана от Хауърд Шор. Саундтракът е отличен с „Оскар” за най-добра филмова музика за 2001 г. и обявен за най-добър саундтрак на всички времена, според класация на британското радио „Класик FM”.
The Seer Speaks…
Yénillor morne
tulinte i quettar
Tercáno Nuruva.
Hlasta! Quetis
Ilfirimain
The Ringspell…
Гадателят мълви…
Из Черните години
се чува шепота на
Вестителят на Смъртта
Слушай — говори на тез
що не са родени да умрат
Проклятието на Пръстена…
Hlasta!
Quetis Ilfirimain:
Corma turien te
Corma tuvien
Corma tultien te
Huines se nutien.
Tercáno Nuruva.
Tuvien Corma tultien te
Huinesse nutien
Corma turien te Corma.
„Слушай!
Говори на тез що не са готови да умрат:
[Единствен] Пръстен ги владее
[Единствен] той ще ги открие
[Единствен] Вси ще ги сбере
[И] в Тъмнина ще ги обвие
Вестителят на Смъртта
Единствен ще го открие, вси ще ги сбере
[И] в Тъмнина ще го обвие
[Единствен] пръстен ги владее, [Единствен] Пръстен”
Shre nazg golugranu kilmi-nudu
Ombi kuzddurbagu gundum-ishi
Nugu gurunkilu bard gurutu
Ash Burz-Durbagu burzum-ishi [3:10-3:16]
Daghburz-ishi makha gulshu darulu. [2:55-3:09] [3:17, 3.21-3:29]
[Ash nazg durbatulûk, ash nazg gimbatul,
ash nazg thrakatulûk agh burzum-ishi krimpatul]
Daghburz-ishi makha gulshu darulu.
Gû kîbum kelkum-ishi, burzum-ishi. Akha — gûm-ishi ashi gurum.
Nubin sherkuk, rakhizinash, matizinashûk, matizin Umbrûk.
[Л. Николов]
„Три Пръстена за елфите крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък,
да вземат девет хората със краткия живот,
един — за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната му Мордор, където тегне мрак.
Единствен Пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.”
„Няма живот в студа, в мрака. Тук – в бездната – само смърт.
Помирисвам кръвта ти. Ще я погълна цялата – ще погълна целия свят.”
Nêbâbîtham Magânanê
Nêtabdam dâurad
Nêpâm nêd abârat-aglar
îdô Nidir nênâkham
Bârî ‘n Katharâd
„Отричаме се от своя създател
Оставаме верни на мрака
Грабим за себе си мощ и слава
Сега ние идваме, Деветте,
Владетелите на вечния живот.”
Tinúviel elvanui [0.00-0.20]
Elleth alfirin [0.21-0.40]
„Тинувиел, най-прекрасна
Безсмъртна дъщеря”
A Elbereth Gilthoniel,
silivren penna miriel
o menel aglar elenath,
na-chaered palan diriel
o galadhremmin ennorath
nef aear, sí aearon,
Fanluilos, le linnathon
Nef aear, sí aearon!
[Л. Николов]
О, светлина неземно ясна
над трудният ни горски път!
Гилтониел! О, Елберет!
Ухае твоят дъх навред!
[буквален превод]
О, светлина що броди
сред свят от лъкатушещи гори,
О Гилтониел! О Елберет!
Дъхът ти свеж о поглед ясен.
O môr henion i dhû:
Ely siriar, êl síla.
Ai! Aníron Undómiel.
Tiro! Êl eria e môr.
I ‘lîr en êl luitha ‘úren.
Ai! Aníron…
От мрака разбирам ноща:
мечти се леят, блести звезда
Ах! Копнея за Вечерница
Но виж! От мрака изгрява звезда
Песента за звездата сърцето огря
Ах! Копнея…
Durin ku binamrad
Ugmal sulu addad ku ba
Abad ku ganaga
Tur ganad
Abanul Durin
Ku bin Amrad
Ku ba kana a na aznan
Un du abad
Ku gan aga aznan.
„Дурин Безсмъртни
Най-стар сред Бащите
Който се пробуди
В мрака
Под планината
Който вървя сам
Сред каменните зали
Дурин Безсмъртни
Владетел на Хазад-дум
Който разсече
Мрака
И наруши
Тишината
Това е светлината ти!
Това е думата ти!
Това е славата ти!
Джуджетвор на Хазад-дум”
Urus ni buzra!
Arrâs talbabi fillumâ!
Ugrûd tashniki kurdumâ!
Lu! Lu! Lu!
Urkhas tanakhi!
„Огън в бездната!
Пламъци докосват кожата ни!
Страх спира сърцата ни!
Не! Не! Не!
Демонът идва!”
Стих 1
Куеня
A Olórin i yáresse
Mentaner i Númeherui
Tírien i Rómenóri,
Maiaron i oiosaila
Manan elye etevanne
Nórie i malanelye?
Стихове 2 и 3
Синдарин
Mithrandir, Mithrandir! A Randir Vithren!
Ú-reniathach i amar galen
I reniad lín ne môr, nuithannen
In gwidh ristennin, i fae narchannen
I Lach Anor ed ardhon gwannen
Calad veleg, ethuiannen.
Олорин, що беше…
Изпратен от Властелините на Запада
Да пази Източните земи
Най-мъдър сред Маярите
Що те накара да напуснеш
Туй що обичаше?
Митрандир, Митрандир O страннико сив
Не ще бродиш веч сред зелените поля на таз земя
Твойто странстване приключи в мрак
Освободен от оковите, духът броди
Пламъкът на Анор напусна тез земи
Един велик светлик си отиде.
In gwidh ristennin,
i fae narchannen
I Lach Anor ed ardhon gwannen
Mithrandir, Mithrandir! A Randir Vithren!
Ú-reniathach i amar galen
I reniad lín ne môr, nuithannen
Ilfirin nairelma nauva i nauva
Ilfirin nairelma ar ullume nucuvalme
Nauva i nauva melme nóren sina nairelma
„Освободен от оковите
Духът броди
Пламъкът на Анор напусна тез земи
Митрандир, Митрандир O страннико сив
Не ще бродиш веч сред зелените поля на таз земя
Твойто странстване приключи в мрак
Безмерна е тъгата ни, каквото ще бъде ще бъде
Безмерна е тъгата ни и ще изоставим всичко скъпо нам,
Ще бъде каквото ще бъде, обич към таз земя е тъгата ни”
Стих 1
Припев на Куеня
Ai! laurie lantar lassi súrinen,
yéni únotime ve ramar aldaron!
yéni ve linte…
„Alas! golden leaves fall in the wind,
long years numberless as [the] wings of trees!
Long years like swift…”
Стих 2
Припев на Куеня
Et Eärello Endorenna utúlien.
Sinome maruvan ar Hildinyar tenn’ Ambar-metta!
„От Великото Море пристигнах в Средната земя. Тук ще
живеем, аз и моите потомци, до края на света”
Ú-velin i vegil an aegas [?]
egor i bilin a linnas [?]
„Не обичам меча защото е остър,
или стрелата защото е бърза”
Куеня
… i alda helda [?]
i ehtelë lin(d)a. [?]
Manna lelyalyë [?]
Voromirë… [?]
canelya … (?)dessë si … (?)mas [?]
„… дървото голо
Пролетта красива
Къде отиваш
Боромир…
Храбростта ти… ? сега… ?”
i tuo…
i macil…
… (a?)staldaron…
marinyë… cor…
i tuo…
i macil…
a lelyat
túrenna…
i tuo…
„силата…
мечът…
… на храбрия (?)…
живея… пръстен(?)…
силата…
мечът…
пусни ги (?)
за победа…
силата…”
May it be an evening star
Shines down upon you
May it be when darkness falls
Your heart will be true
You walk a lonely road
Oh! How far you are from home
Mornië utúlië (Куеня: Дойде Мрак)
Believe and you will find your way
Mornië alantië (Куеня: Падна Мрак)
A promise lives within you now
May it be the shadow’s call
Will fly away
May it be your journey on
To light the day
When the night is overcome
You may rise to find the sun
Mornië utúlië (Куеня: Дойде Мрак)
Believe and you will find your way
Mornië alantië (Куеня: Падна Мрак)
A promise lives within you now
A promise lives within you now
A Bereth thar Ennui Aeair!
Calad ammen i reniar
Mi ’aladhremmin ennorath.
A Elbereth Gilthoniel
i chin a thûl lín míriel…
„O Queen beyond the Western Seas!
O light to us that wander
Amid the tree-woven middle-lands.
O Elbereth Star-kindler
the eyes and breath your [are] shining-like-jewels…”
вкл. във Flight to the Ford и в разширената DVD версия
(изпълнена от Виго Мортенсен)
Tinúviel elvanui
Elleth alfirin edhelhael
O hon ring finnil fuinui
A renc gelebrin thiliol…
[Л. Николов]
И сред искрящата роса
елфическата дъщеря
обви го в своята коса,
в прегръдките си от сребро.
[буквален превод]
Тинувиел, най-прекрасна
Безсмъртна дъщеря с мъдър взор
Обви го в своята коса тъй черна,
като нощ, в прегръдки мъжделее той.
When the cold of winter comes
Starless night will cover day
In the veiling of the sun
We will walk in bitter rain
But in dreams
I can hear your name
And in dreams
We will meet again
When the seas and mountains fall
And we come, to end of days
In the dark I hear a call
Calling me there,
I will go there
And back again
Щом дойде зима тъй дълга и зла
Денят ще бъде без звезди във ноща
И във тази омайна слънчева мъгла
Ще вървим без почивка докрай във дъжда
Но на сън
Твойто име чувам чак
И на сън
Срещаме се двама пак
Щом пропаднат тез планини
И ний посрещнем своя край
В мрака чувам как някой шепти
Зове ме натам
Ще отида дотам
И обратно