Ендорион
  • ТОЛКИН
  • КНИГИ
  • ФИЛМИ
  • ТВ
  • ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
  • ЕЗИЦИ
  • ГАЛЕРИЯ
  • ХУМОР
  • БЛОГ
  • Click to open the search input field Click to open the search input field Search
  • Menu Menu

Непубликуван епилог

Home1 / Книги на Дж. Р. Р. Толкин2 / Книги, написани от Толкин3 / Властелинът на пръстените4 / Непубликуван епилог

Непубликуван епилог

…

Най-сетне слязоха от ридовете, поеха по Източния път и там Мери и Пипин се отклониха към Фуков край, скоро из полята се разнесе песента им. А Сам свърна към Крайречкино и тъй се върна на Хълма, когато отново се свечеряваше. Продължи напред и у дома го посрещна жълта светлина и огън в камината, вечерята беше готова, чакаха го. И Роза го въведе в стаята, настани го на стола и сложи малката Еланор в скута му.
Той дълбоко въздъхна и рече:
— Е, върнах се.

И една вечер през Март 1436 господарят Самознай Майтапер бе приседнал край камината в кабинета си, а децата се бяха събрали край него, което не беше никак необичайно, при все това винаги очаквано с нетърпение.
Той четеше на глас (също обичайна практика) от една голяма Червена книга, поставена върху стойка, а на столче до него приседваше Еланор. Тя бе прекрасно стройно дете, чиято кожа бе по-хубава от повечето момичета сред Хобитите и сега навлизаше в юношеските си години. Синът му Фродо, който освен името, приличаше по всичко на Сам, бе приседнал на една възглавница, а Роза, Мери и Пипин седяха на столове, непривично големи за тях. Златокоска вече си бе легнала, тъй като в това Фродо не бе познал и тя се бе родила след Пипин, и тъй като бе едва на пет, Червената книга не беше още за нея. Ала тя не бе най-малката — Сам и Роза изглежда щяха да надминат стария Геронтиус Тук по броя на децата си така, както и Билбо бе надминал възрастта си. На бял свят бе малкия Хам и Маргаритка спеше в люлката си.

— Така е, мили мои, — каза Сам, — растеше там нявгаш, защото го видях с очите си.
— Расте ли още там, тати?
— Не виждам причина да не е тъй, Ели. Както знаете, не съм бил на пътешествие отново, имайки предвид появата на всички вас — аз съм сега обикновен селяк, както би ме нарекъл Саруман. Ала г-н Мериадок и г-н Пипин, те са били на юг няколко пъти, защото като че ли имат задължения и там.
— А нали са пораснали много? — попита Мери. — Иска ми се да порасна голям като г-н Мериадок от Фуков край. Той е най-големият хобит, по-голям дори от Бандобрас.
— Но не и по-голям от г-н Перегрин от Скътана паланка — възпротиви се Пипин, — и той има коси, които са почти златни. Не е ли той Принц Перегрин, там долу, от Каменният град, тате?
— Ами, никога не е казвал такова нещо — каза Сам, — въпреки че всички смятат, че е така. Туй аз знам. А сега докъде бяхме стигнали?
— До никъде, — каза Фродо, — Искам да чуя пак за Паяка. Най-обичам местата, където ти се появяваш, тате.
— Но тате, ти говореше за Лориен — каза Еланор, — и за това дали моето цвете още расте там.
— Подозирам, че е тъй, миличка. Г-н Мери казва, че въпреки че Владетелката вече я няма, елфите все още живеят там.
— Кога мога да отида и да видя? Искам да видя елфите, тате, и искам да видя моето цвете.
— Ако погледнеш в огледалото, ще видиш много по-прекрасно цвете, — каза Сам, — и няма нужда аз да ти казвам това, защото ти скоро сама ще разбереш.
— Но това не е същото. Искам да видя зеленият хълм и белите цветя, а също и златните, и искам да чуя как пеят Елфите.
— И може би и тъй ще стане — каза Сам, — Казвах същото, когато бях на твоите години, а и дълго след това. Струваше ми се невероятно, но все пак се случи.
— Ала елфите продължават да отплават, нали? И скоро няма да остане и един, така ли е, тате? — попита Роза — и след това ще останат само местата — красиви, но, но…
— Но какво, Розичке?
— Но не и като в историите.
— Е, така щеше да е, ако всички от тях отплаваха. — каза Сам — Ала ми казаха, че те вече не отплават. Пръстенът напусна Заливите, и тези които решиха да останат при заминаването на господаря Елронд, ще останат тук. И тъй ще има елфи още много, много време.
— Е да, но мисля, че беше много тъжно, когато господарят Елронд напусна Ломидол и Владетелката напусна Лориен. — каза Еланор. — А какво стана с Келеборн? Много ли е тъжен?
— Тъй мисля, миличка. Елфите са тъжни — и точно туй ги прави толкова прекрасни, и затова не ги виждаме толкова. Келеборн живее в земите си, както винаги досега — каза Сам, — Лориен е неговата земя, и той обича дърветата.
— Никой по света няма Маллорново дърво като нашето, нали? — попита Мери. — Само ние и Владетеля Келеборн.
— Тъй смятам аз.— каза Сам. Това бе най-голямата му несподелена гордост. — Е, Келеборн живее сред Дърветата, и без съмнение, той е щастлив така. Те могат да си позволят да чакат, такива са елфите. Неговото време все още не е дошло. Владетелката дойде в земите му и сега я няма, а земите са все още негови. Когато се умори от тях, той може да ги напусне, подобно на Леголас. Леголас доведе народа си и сега те живеят в земите отвъд Реката — Итилиен, ако я знаете, и те са я направили за чудо и приказ, според г-н Пипин. Ала без съмнение, Леголас ще отиде към Морето някой ден. Но не и докато Гимли все още е жив.
— Какво се случи с Гимли? — попита малкия Фродо — Харесвах го. Моля те, може ли скоро да получа брадва, тате? А дали има останали орки?
— Предполагам, че има, стига да знаеш къде да търсиш, — отговори Сам. — Ала не и в Графството, а ти, малък Фродо, няма да получиш брадва да режеш главите на хората. Ние не правим брадви. Но Гимли, той отиде да работи при Краля в Града. Той и неговия народ работеха там докато не останаха горди от своята работа и като свършиха, отидоха да живеят горе в планините — горе на запад след Града, и още са си там. А Гимли ходи веднъж във всяка една година да види пак Искрящите пещери.
— А дали Леголас ходи да вижда Дървобрад? — попита Еланор.
— Не знам, миличка — отговори Сам. — Не съм чул някой да е виждал ент оттогава. В случай, че г-н Мери и г-н Пипин са виждали, то тогава го пазят в тайна. Ентите са доста близко.
— И никога ли не намериха ентругите?
— Е, не сме виждали тук, нали така? — попита Сам.
— Не — отговори малката Роузи, — но аз се оглеждам за тях, когато отида в гората. Бих искала да се намерят ентругите.
— Аз бих искал също — каза Сам, — ала туй е твърде древна грижа — твърде древна и твърде мътна за да се месим и ние, миличка. Ала стига с въпросите за тази вечер — поне докато не сме вечеряли.
— Ама така не е честно — казаха в един глас Мери и Пипин, които още не бяха станали юноши. — Ще трябва веднага след това да си лягаме.
— Не ми отговаряйте с такъв тон — каза Сам строго. — Ако не е честно за Ели и Фро да останат до късно след вечеря, то не е честно да са родени по-скоро, и не е честно, че аз съм ви баща, а вие не сте. Затуй стига, ще бъдете и вие наред когато му дойде времето, или в противен случай ще кажа на Краля.
Бяха чували тази закана и преди, ала този път нещо в гласа на Сам я правеше да изглежда по-сериозна.
— Кога ще видиш Краля? — попита малкия Фродо.
— По-скоро, отколкото си мислите. — отговори Сам. — Добре, нека бъда честен. Ще ви кажа всичко, млади хобити, но да не сте посмели да шушукате и да будите по-малките. Утрото ще е пред вас.
Гробно затишие в очакване овладя децата — те го гледаха, както нявга малките хобити гледаха магьосника Гандалф.
— Кралят ще дойде тук — обяви Сам важно.
— Ще дойде в Торбодън! — извикаха децата.
— Не — отговори Сам. — Но ще дойде от север. Той няма да дойде в Графството, защото е наредил човешки крак да не стъпва тук, след събитията с онези главорези. Дори самият той няма да дойде, за да покаже, че наистина мисли така. Но все пак ще дойде на Моста. И… — Сам спря за момент. — той е издал специална покана за всеки един от вас. Да, при това по име!
Сам отвори едно чекмедже и оттам извади дълъг свитък. Беше черен на цвят и написан със сребърни букви.
— Кога го получи, тате? — попита Мери.
— Дойде тази сряда с пощата от Южната околия. — каза Еланор. — Видях го. Беше увит в коприна и запечатан с големи печати.
— Точно тъй, островзорке — каза Сам. — Сега вижте, — Той го разви. — Написан е на елфически и на Общата реч. Свитъкът гласи: „Елесар Телконтар Арагорн син на Араторн Елфическият камък Крал на Гондор и Владетел на Западните земи ще наближи Мостът на Барандуин на осмия от Пролетта, или по календара на Графството на втория ден от месец април, и желае там да поздрави всички свои приятели. Най-вече той желае да види Господаря Самознай Кмет на Графството, както и жена му Роза, дъщерите му Еланор, Роза, Златокоска и Маргаритка, и синовете му Фродо, Мери, Пипин и Бързохам.” Ето това е, има имената на всички.
— Но те не са еднакви в двата списъка — възпротиви се Еланор, която можеше да чете.
— О, — възкликна Сам, — това е защото първия списък е на елфически. Ели, името ти и в двата списъка е еднакво, защото е на елфически, но Фродо е Лорхаил, Роза е Мерил, а Мери е Рибен. Пипин е Кордоф, Златокоска е Глорфинниел, а Бързохам е Бараворн и Маргаритка е Ариен. Сега вече знаете.
— Това е чудесно — каза Фродо, — сега всички си имаме елфически имена. А твоето какво е, тате?
— Ами, туй е малко особено — отговори Сам, — на елфически Кралят е написал „Господаря Перхаил, който вместо това би следвало да бъде наричан Пентаил”. Туй би трябвало да значи „Самознай или Полузнай, който би следвало да бъде наричан Многознай”. Сега вече знаете какво мисли Кралят за баща ви и може би ще обръщате повече внимание на думите му.
— И ще го питаме много повече въпроси — добави Фродо.
— Кога се пада 2 април? — попита Пипин, за когото дните все още бяха най-дългите мерни единици за време, които можеше да проумее. — Скоро ли е?
— Точно след една седмица — каза Еланор. — Кога ще започнем?
— И какво ще облечем? — добави въпроса си Роза.
— О, майка ви ще си каже тежката дума за това. — отговори Сам. — Ала ще бъдете изненадани, мили мои. Ние очаквахме този момент отдавна и вече сме приготвили туй-онуй. Ще бъдете облечени в най-прекрасните дрехи, които нявга сте виждали, и ще се возим с карета. И ако бъдете послушни и изглеждате така прекрасно както сега, няма да се изненадам, ако Кралят ни покани да го придружим в дома му отвъд Езерото. Кралицата също ще бъде там.
— А ще останем ли за вечеря? — попита Роза, чието основно притеснение сега се изостряше и от наближаващия празник.
— Ще останем седмици наред, поне до коситба. — отговори Сам. — И ще правим туй, което каже Кралят. Що се отнася до вечерята, без съмнение, Кралицата ще има думата. А сега, ако нямате за какво да си шушукате часове наред и да сънувате до изгрев слънце, незнам вече какво повече мога да ви кажа.

Звездите блестяха в ясното небе — това бе първия ден от безоблачния период, който се появяваше в Графството в началото на Април, и всяка година хората го приветстваха и славеха като нещо необикновено за това време на годината.
Всички деца бяха по леглата си. Светлини все още проблясваха в Хобитово и в многобройните къщи из притихналите селца. Сам бе застанал на прага и гледаше на изток. Привлече жена си Роза към себе си и силно я притисна.
— Втори април — каза той. — На този ден, преди седемнадесет години, не мислех, че някога ще те зърна отново. Но продължих да се надявам.
— И ти се завърна. — каза Роза.
— Завърнах се. — отговори Сам, — Завърнах се към най-обичното място на света. Бях разкъсан на две тогава, ала сега съм едно цяло. И всичко което имам, и всичко, което съм имал, все още го имам.
Двамината влязоха и затвориха вратата. В този момент Сам долови отдалеч въздишките и ромона на морето по бреговете на Средната земя.

К Р А Й

© Превод Калоян Иванов

  • Аудиокниги
  • Български издания
  • Изследователи
  • Източници
    • Беоулф
    • Калевала
    • Легенди за крал Артур
    • Стара Еда и Еда в проза
  • Карти, снимки и рисунки
    • Атлас на Средната земя
    • Дж. Р. Р. Толкин — Художник и илюстратор
    • Дотам и обратно: Карта на „Хобит”
    • Изкуството в „Хобит“
    • Изкуството във „Властелинът на пръстените“
    • Карта на толкиновата Средна земя
    • Карта на Толкиновия Белерианд и земите на север
    • Карти на Толкиновата Средна земя
    • Пътешествията на Фродо
    • Рисунки от Дж. Р. Р. Толкин
    • Семеен албум на Толкин
  • Книги за Дж. Р. Р. Толкин
    • Антология Толкин
    • Бестиарий на Толкин
    • Дж. Р. Р. Толкин — Енциклопедия
    • Дж. Р. Р. Толкин − Архитект на Средната земя
    • Дж. Р. Р. Толкин − Писател на века
    • Дж. Р. Р. Толкин − Справочник и пътеводител
    • Дж. Р. Р. Толкин. Биография
    • За Толкин − интервюта, спомени и други есета
    • Инклингите: К. С. Луис, Дж. Р. Р. Толкин и техните приятели
    • Писмата на Дж. Р. Р. Толкин
    • Пръстенът на думите: Толкин и Оксфордският речник на англ. език
    • Пълен пътеводител на Средната земя
    • Пътят към Средната земя: Как Дж. Р. Р. Толкин създаде нова митология
    • Толкин − Илюстрована енциклопедия
    • Толкин − Компас
    • Толкин и Първата световна война: Прагът на Средната земя
  • Книги, написани от Толкин
    • Анотираният Хобит
    • Берен и Лутиен
    • Властелинът на пръстените
      • Непубликуван епилог
      • Толкин − създателят на светове
    • Властелинът на пръстените: справочник
    • Децата на Хурин
    • Дърво и лист
    • Започва път от моя праг
    • История на Средната земя
    • Историята на „Хобит”
    • Ковачът от Голямо Омайно
    • Листо от Дребносръчко
    • Мистър Блис
    • Недовършени предания
    • Опасното кралство
    • Падането на Гондолин
    • Падението на Нуменор
    • Писма от Дядо Коледа
    • Приключенията на Том Бомбадил
    • Роувърандъм
    • Силмарилион
    • Събрани стихове на Дж. Р. Р. Толкин
    • Толкин за приказките
    • Хобит: Билбо Бегинс или Дотам и обратно
      • Допълнителна информация
      • Послеслов от преводача
      • Сравнение на българските издания на „Хобит“
    • Червенокосия Джайлс
  • Комикси по Толкин
    • Билбо Бегинс
    • Господарят на пръстените
    • Хобит от Дейвид Уензъл
  • Научни студии и други
    • Беоулф
    • Беоулф и критиците
    • Битката при Молдън
    • Бовадиумските фрагменти
    • Историята на Кулерво
    • Легенда за Сигурд и Гудрун
    • Песен за Аотру и Итрун
    • Песни за филолози
    • Речник на средноанглийски
    • Смъртта на Артур
    • Староанглийският „Изход”
    • Сър Гауейн и Зеления рицар
    • Фин и Хенгист
    • Чудовищата и критиците
  • Преводачи
  • Преводи
  • Пълна библиография
  • Стихове
    • A Song of Aryador
    • A Song of Bimble Bay
    • Ae Adar nín / Отче наш
    • Aia María / Аве Мария
    • Alcar i Ataren / Слава на Отца
    • Alcar mi Tarmenel na Erun / Слава във висините Богу
    • An Evening in Tavrobel
    • Átaremma / Отче наш
    • Bagme Bloma
    • Eadig Beo Þu!
    • Earendel
    • Eärendel at the Helm
    • Enigmata Saxonica Nuper Inventa Duo
    • Exodus
    • Fastitocalon
    • Fifteen birds in five firtrees
    • Fíriel
    • Firiel’s Song
    • For W. H. A.
    • Frenchmen Froth
    • From One to Five
    • From the many-willow’d margin of the immemorial Thames
    • Glip
    • Goblin Feet
    • Habbanan beneath the Stars
    • Henry Bradley, 3 Dec. 1845–23 May 1923
    • Hwæt! we Inclinga
    • I Sat Upon a Bench
    • Ides Ælfscyne
    • Imram (The Death of Saint Brendan)
    • Ir lthil ammen Eruchin
    • Iumbo, or, Ye Kind of Oliphaunt
    • Iúmonna Gold Galdre Bewunden
    • Iumonna Gold Galdre Bewunden
    • King Sheave
    • Kôr − In a City Lost and Dead
    • Kortirion among the Trees
    • Kortirion among the Trees
    • La Huru
    • Lay of Eärendel
    • Light as Leaf on Lindentree
    • Lit’ and Lang’
    • Litany of Loreto / Лоретанска литания
    • Lo! young we are…
    • Looney
    • Mythopoeia
    • Narqelion
    • Natura Apis Morali Ricardi Eremite
    • Nebrachar
    • Nieninque
    • Noel
    • Ofer Widne Garsecg
    • Oilima Markirya
    • Oilima Markirya (втори вариант)
    • Oilima Markirya (трети вариант)
    • Old Grabbler
    • Once Upon a Time
    • Ortírielyanna / Под твоето покровителство
    • Our dear Charles Williams
    • Over Old Hills and Far Away
    • Progress in Bimble Town
    • Roads go ever ever on
    • Rosalind Ramage
    • Ruddoc Hana
    • Sam’s Song in the Orc-tower
    • Sing all ye joyful, now sing all together
    • Syx Mynet
    • The Battle of the Eastern Field
    • The Bidding of the Minstrel
    • The Bumpus
    • The Cat and the Fiddle
    • The Clerke’s Compleinte
    • The Complaint of Mîm the Dwarf
    • The Corrigan
    • The dragon is withered
    • The Dragon’s Visit
    • The Dragon’s Visit
    • The Fall of Arthur
    • The Flight of the Noldoli from Valinor
    • The Grey Bridge of Tavrobel
    • The Happy Mariners
    • The Happy Mariners
    • The Horns of Ylmir
    • The Lay of Aotrou and Itroun
    • The Little House of Lost Play
    • The Lonely Isle
    • The Nameless Land
    • The Princess Ní
    • The Root of the Boot
    • The Shadow Man
    • The Shores of Faëry
    • The Song of Ælfwine
    • The Song of Ælfwine
    • The Song of Eriol
    • The Sorrowful City
    • The Trees of Kortirion
    • The Voyage of Eärendel the Evening Star
    • The wind was on the withered heath
    • Tinfang Warble
    • Túrin Son of Húrin & Glórund the Dragon
    • Under the Mountain dark and tall
    • Where the forest-stream went through the wood
    • Why the Man in the Moon came down too soon: an East Anglian phantasy
    • Wilt thou learn the lore
    • Wood-sunshine
    • You & Me and the Cottage of Lost Play
    • А Елберет Гилтониел
    • Алитерация в поезията на Толкин
    • Ателас
    • Балада за Леитиан
    • Бойният вик на Теоден
    • Бойният призив на рохиримите
    • Бомбадил пътува с лодка
    • Връзки между отделни поеми
    • Гатанката на Боромир
    • Гатанката на Бързоход
    • Гатанката на Гандалф за ентите
    • Гатанките между Билбо и Ам-гъл
    • Гибелта на Гил-галад
    • Думите на Малбет Ясновидеца
    • Дългият списък на ентите
    • Елберет Гилтониел
    • Елберет Гилтониел
    • Ент и ентруга
    • Епитаф за Снежногрив
    • За всевластните пръстени
    • Земеслон
    • Имането
    • Истукитолин
    • Камбанката
    • Котка
    • Кралят под планините
    • Кукурявците
    • Лакомника Пери
    • Лимерици
    • Маршът на ентите
    • Могилите на Мундбург
    • Намарие – Песен на елфите отвъд Морето
    • Невестата сянка
    • Песен в гората
    • Песен за Берен и Лутиен
    • Песен за Боромир
    • Песен за буретата I
    • Песен за буретата II
    • Песен за Дурин
    • Песен за Еарендил
    • Песен за Златоронка
    • Песен за Лебенин
    • Песен за Нимродел
    • Песен за Теоден
    • Песен на Билбо за паяците
    • Песен на джуджетата
    • Песен на джуджетата в дома на Билбо
    • Песен на елфите
    • Песен на Злите духове
    • Песен на рохиримите
    • Песен на тварите
    • Песен на Фродо за Гандалф
    • Песента на Ам-гъл
    • Песента на Брегалад
    • Песента на Галадриел за Елдамар
    • Песента на Гандалф за Лориен
    • Песента на Дървобрад
    • Песента на Еомер
    • Песента на Леголас за Морето
    • Песента на орела
    • Песента на Пипин в банята
    • Песента на Сам в оркската кула
    • Песните на Том Бомбадил
    • Песничка за пиене
    • Песничката на Билбо
    • Поеми, свързани с „Нарн и хин Хурин”
    • Посланията на Галадриел
    • Последната песен на Билбо
    • Последният кораб
    • Преводи на непубликувани досега стихове
    • Предупреждение за зима
    • Приключенията на Том Бомбадил
    • Принцеса Азйа
    • Прощална песен
    • Пътната песничка
    • Ритмуване във „Властелинът на пръстените”
    • Рицарският дух
    • Сбогуване на Мери и Пипин
    • Смъртта на Теоден
    • Старата пътна песничка
    • Стих за палантирите
    • Стихове на елфически и англосаксонски
    • Стихчето на Сам за трола
    • Хумористични четиристишия
    • Човекът от Луната осъмна на Земята
    • Човекът от Луната слезе рано на Земята
  • Фензини, журнали и др.
    • Amon Hen
    • Beyond Bree
    • Mallorn
    • Mythlore
    • Parma Eldalamberon
    • Quettar
    • The Tolkien Collector
    • Tolkien Studies
    • Vinyar Tengwar
Search Search
© Ендорион. Всички права запазени — Creative Commons | За авторските права
  • За Ендорион
  • Контакти
  • Блог
  • English
  • Buy me a coffee
Scroll to top Scroll to top Scroll to top

This site uses cookies. By continuing to browse the site, you are agreeing to our use of cookies.

OK

Cookie and Privacy Settings



How we use cookies

We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.

Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.

Essential Website Cookies

These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.

Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, refusing them will have impact how our site functions. You always can block or delete cookies by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website. But this will always prompt you to accept/refuse cookies when revisiting our site.

We fully respect if you want to refuse cookies but to avoid asking you again and again kindly allow us to store a cookie for that. You are free to opt out any time or opt in for other cookies to get a better experience. If you refuse cookies we will remove all set cookies in our domain.

We provide you with a list of stored cookies on your computer in our domain so you can check what we stored. Due to security reasons we are not able to show or modify cookies from other domains. You can check these in your browser security settings.

Other external services

We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps, and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.

Google Webfont Settings:

Google Map Settings:

Google reCaptcha Settings:

Vimeo and Youtube video embeds:

Privacy Policy

You can read about our cookies and privacy settings in detail on our Privacy Policy Page.

Политика за бисквитките (cookies)
Accept settingsHide notification only