Калевала

Съставяне

Елиас Льонрот (1802–84) бил учен и областен здравен работник в Кайну, източната област на автономното тогава Велико херцогство Финландия. Роден в семейство на шивачи в Самати, той влязъл в университета в Турку — днес университетът в Хелзинки — през 1822 г. и започнал постепенно да събира стихове през 1827 г. За период от петнадесет години той направил единадесет пътувания, в които събирал народни стихове.

Поезията

Финската народна поезия била записана за първи път през 70-те години на XVII век, а през следващите векове била събирана от отделни съставители. През XIX век събирането на такива стихове се увеличило и станало по-систематизи­рано. През този период били събрани над два милиона стиха. Близо 1 250 000 от тях били публикувани, а около 500 хил. останали неиздавани в архивите на Финското литературно общество и колекциите на Естония, Карелия и др. части на Русия. До края на XIX век нарастващият интерес към източните земи бил наречен „карелианизъм”.

Льонрот и други изследователи, като А. Сьогрен и Д. Еуропеус, събрали повечето от вариантите на поемите — една поема можела да има до двеста различни варианта — пръснати в различни райони и селища на Карелия и Ингрия. Те внимател­но записвали данни като име на певеца, години, местоживеене и дата на записване. По време на четвъртата си обиколка през септември 1833 г., на Льонрот му хрумнало, че поемите може да притежават по-обща приемственост, ако към тях се добавят и коментари, които да ги свързват.

Стиховете обикновено били изпълнявани на пентатоника под звуците на кантеле (вид петострунна цитра). Ритъмът често се различавал, но тоновете били подредени по две или четири, всяко от по пет такта. Понякога стиховете били изпълнявани антифонично, а понякога били част от надпявания между познаващите традицията. Въпреки големите разстояния и културните различния между отделните певци, поезията винаги била изпълнявана в същата стъпка — т.нар. архаичен хореичен тетраметър (четиристъпен стих). Други особености на финската поезия били алитерацията, паралелизма и хиазма.

Няма много сведения за хронологията на тази устна традиция. За най-старите теми (за началото на света) се счита, че произлизат от праисторически времена, докато последните описани събития (навлизането на християнството) изглежда са от Желязната епоха.

Едни от най-значимите певци, включени в „Калевала” са:

• Архипа Пертунен (1769–1840)
• Матро
• Онтрей Малинен (1780–1855)
• Васила Киелевайнен
• Соава Трохкимайнен

Приносът на Льонрот в „Калевала”

Льонрот подредил събраните поеми в цялостна последователност. В процеса на работа той смесил различни варианти на стиховете и не включил тези, които не пасвали на историята и логическия сюжет. Той дори измислил някои имена, които да се използват за героите в цялата история. „Калевала” съдържа: една трета дословно записани стихове; половината материал, леко променен от Льонрот; 14% са стихове, които били написани от самия него въз основа на различни варианти на стиховете; и 3% изцяло негови стихове.

Публикуване

Първият вариант на сборника на Льонрот, озаглавен „Kalewala, taikka Wanhoja Karjalan Runoja Suomen kansan muinoisista ajoista” (Калевала, или стари карелски стихове за древните дни на финския народ), известен просто като „Старата Калевала”, бил издаден в два тома през 1835–1836 г. Старата Калевала съдържала 12078 стиха или 32 руни.

Льонрот продължил да събира материали, които включил във второто издание на „Калевала” от 1849 г. Тази „нова Калевала” съдържала петдесет руни и е вариантът, който познаваме и днес.

Българският превод на творбата, публикуван под името „Калевала: Фински народен епос” (1992 г.), е направен от Нино Николов.

Английски превод на епоса можете да намерите тук, а на фински — тук.

Герои

Главният герой на Калевала е Вайнемойнен — вълшебник, притежаващ магическите сили на песните и музиката. Той е роден от първичната Девица на въздуха и спомага за сътворението на света. Много от пътуванията му са странствания, например като това до търбуха на великана Антеро Випунен, където търсил думите за създаване на лодки. Той свири на кантеле — фински струнен инструмент, подобен на цитра. Една от неговите кантели е направена от челюстта на гигантска щука. Макар и безрезултатно, неговото търсене на спътница в живота е централен мотив в много от историите. Например, една от неговите годеници — сестрата на Йоукахайнен, Айно, се удавя, за да не се омъжи за него. Той е и един от крадците на вълшебната мелница Сампо от Похьола.

Сепо Илмаринен — майсторът-ковач (напомнящ на германския Вейланд или на елинския Дедал), който направил небесния свод, Сампо и др. Илмаринен също е от един от тези, които откраднали Сампо.

Похьолската господарка Лухи е враг на народа на Калевала, която сваля слънцето и луната от небето и открадва огъня на Калевала. Тя обещава дъщеря си на Илмаринен в замяна на вълшебната мелница Сампо.

Младият враг на Вайнемойнен, Йоукахайнен, обещава сестра си Айно на Вайнемойнен след като губи състезание по надпяване. Йоукахайнен се опитва да отмъсти на Вайнемойнен, опитвайки се да го убие с арбалет. Не успява, но Вайнемойнен е принуден да построи Сампо на Лухи, за да го спаси.

Нещастният Кулерво е роден в робство и продаден на Илмаринен. Там служи на жена му, която по-късно убива. Животът на Кулерво е низ от нещастия, в края на които той се самоубива. Скоро ще можете да прочетете повече за паралелите между Кулерво и Турин Турамбар.

Красивият, но арогантен Леминкайнен, чиято майка трябва да спаси трупа му от реката на смъртта в Туонела и да го съживи, напомня на мита за Озирис. Леминкайнен е третият от групата, откраднали Сампо от Похьола.

Някои от руните описват древни митове за сътворението на света, дълга брачна церемония, както и правилните думи и заклинания за лечителство и съзидание.