Сър Гауейн и Зеления рицар

  • превод Дж. Р. Р. Толкин
    [под редакцията на] Кристофър Толкин
    1925 г.

В Камелот е Коледа и крал Артур очаква да види изкусна проява на рицарска галантност. Тайнствен рицар, облечен от глава до пети в зелено, пристига в Двора и оставя дръзко предизвикателство към Кръглата маса: той ще позволи на кой да е рицар до стовари своя меч или брадва върху му, при условие, че в замяна и той ще отвърне на удара. В центъра на тази история и нейните последствия е смелият рицар сър Гауейн.

Тази поема от четиринадесети век разказва за любов и секс, чест и почтеност, рицарство и магия, и над всичко за добро и зло. Опитният превод на Дж. Р. Р. Толкин без съмнение запазва магията на оригиналния текст.

Сър Гауейн и Зеления рицар

В книгата са включени още две творби от същия анонимен автор. В „Пърл“ се разказва за човек, който отива в гробището да скърби за смъртта на своята дъщеричка, която той е изгубил като перла, изплъзнала се през пръстите му в тревата. Измъчен от загубата й, той заспива и му се явява видение за един друг свят, в който той намира дъщеря си и открива какво ѝ се е случило.

В „Сър Орфео” певецът разказва древната история за Орфей и Евридика, в която те победили смъртта, но този път действието се развива в Англия.

„Боже, толкоз жалко е,
че вий, господарю добър, така ще погинете!
Бога ми, равен съперник да се открие е трудно.
Достойният рицар да се държи трябва разумно
и на стопанина свиден да бъде херцог му приляга —
знатен предводител на воини — не му се полага
да погине печално зарад хвалби и хитър облог,
обезглавен от безплътен мъж под празен предлог.
Кой е чул нявга крал да се държи по тоз начин
и по Рождество да се помайват воини юначни?”