Беоулф

История и произход

„Беоулф” е една от най-старите епически поеми, достигнали до наши дни. В нея Беоулф — герой от германското племе на гаутите в южна Швеция, пътува до Дания за да победи чудовището Грендел. Поемата, която разказва за датските и шведските крале и герои, е запазена в Англия, защото англичаните са потомци на германските племена на англите, саксонците и ютите. Ютите и северните саксонски племена дошли от днешна южна Дания и северна Германия. Затова и „Беоулф” разказва за отминалите дни в старата им роднина.

Въпреки че поемата е художествена измислица, в нея се споменават и исторически факти и личности. Хротгар, Гортхулф и Охтере например могат да се срещнат и в ранните скандинавски източници, като „Старата Еда”, „Геста Данорум” и форналдарсагите.

Също така, в поемата са видни и множество исторически събития от Дания и южна Швеция в периода 450-600 г. Колкото до Швеция, датировката може да се потвърди и от археологическите разкопки на могилите, за които Снори Стурлусон и шведският фолклор смятат, че са гробниците на Еадгилс и Охтере в Упсала. Подобно на „Финсбургския епизод” и няколко по-кратки поеми, „Беоулф” е главен източник на сведения за лица от скандинавската история, в т.ч. Еадгилс и Хигелак, както и за германеца Офа, крал на англите от континентална Европа.

Традициите зад поемата са били пренесени в Англия по времето, когато англосаксонците все още са били в близки династични и лични отношения с техните германски родственици в Скандинавия и северна Германия. Макар „Беоулф” да е единствената запазена староанглийска поема, в която се разказва предимно за герои, а не за християнски ценности, в нея все пак присъства и християнският мироглед.

Повратен момент в изследването и изучаването на „Беоулф” е лекцията на Дж. Р. Р. Толкин от 1936 г., озаглавена „Беоулф — чудовищата и критиците”, която за първи път сериозно разглежда англосаксонската поема за нейните литературни качества, а не само като източник на сведения за англосаксонската история и език. Вероятно никой друг академичен труд не е оказал толкова голямо влияние в реабилитирането на дадена литературна творба.

Ръкописът на „Беоулф”

Ръкописът на БеоулфТочната година на написването на „Беоулф” е спорна, но се счита, че е приблизително 1000 г. По лингвистични и други признаци е пресметнато, че творбата е съставена през 650–800 г., макар някои учени да посочват XI век. Поемата е дело на двама преписвачи (писари), като втората част започва от ред 1939.

Запазен е един единствен ръкопис на творбата. Тя е написана на смесица от западносаксонски и английски диалект на староанглийския, въпреки че по-голямата част е написана предимно на западносаксонски, подобно на повечето староанглийски творби, преписвани по това време. Най-ранният известен притежател на ръкописа е изследователят от XVI век Лорънс Ноуел — днес творбата се съхранява в Британския музей като част от „Ноуел Кодекс”, въпреки че официалното ѝ заглавие е „Котън Вителиус А.XV”, защото е била включена в каталога на Робърт Брус Котън през XVII век. Ръкописът е сериозно повреден при изгарянето на библиотеката през 1731 г.

Исландският учен Гримур Йонсон Торкелин прави първия съвременен препис на ръкописа през 1786 г. и го публикува през 1815 г., работейки с комисията по исторически изследвания на датското правителство. Оттогава ръкописът се е разпаднал още повече и затова преписите на Торкелин са безценен източник за изследователите на „Беоулф”.

Героят Беоулф

Толкин отбелязва, че името „Беоулф” означава „преследвач на пчели” на староанглийски, т.е. името може да е кенинг за „мечка” заради страстта на мечките към пчелния мед. Джейкъб Грим приписва названието за вид кълвачи.
Беоулф може и да отговаря на Бодвар Бярки — „бойната мечка” от скандинавските митове и легенди.

Теми, герои и сюжет

Поемата е преразказ на народни приказки от устната традиция, предназначен за слушатели християни. Често се смята, че творбата е написана от християнски монах, като аргументите за това са, че те са били единствените членове от англосаксонското общество с достъп до материали за писане. Примерът с крал Алфред обаче предполага възможността авторът да е пътуващ певец и разказвач.

Исторически погледнато, героите на поемата са езичници. Разказвачът обаче поставя събитията в библейски контекст и прави Грендел и майка му потомци на Каин, а героите — монотеисти. Между изследователите на творбата съществува спор дали главната тема в „Беоулф” е езическа или християнска. Най-вероятно е обаче, при преписа на творбата, християнски монах да е променил текста спрямо своята си вяра.

В исторически контекст, „Беоулф” описва германско общество от воини, в което взаимоотношенията между владетеля (краля) и неговите танове са от съществено значение. Така тановете признават краля и му служат в замяна на доспехи, оръжия, злато и провизии. Обществото се основава на родствените връзки — ако роднина бъде убит, дълг на неговите близки е да потърсят възмездие за смъртта му или като убият посеклия го, или чрез откуп — „верегилд”. Това е и свят на съдба и предопределеност, което е и основният мотив за действията на Беоулф.

Сюжет

Обикновено „Беоулф” се разделя на три основни части или битки. Първата е с чудовището Грендел, което всяка нощ напада великата зала Хеорот и воините на крал Хротгар. Беоулф успява да откъсне ръката на Грендел и чудовището избягва да умре в бърлогата си. Втората битка е с майката на Грендел, която в желанието си да отмъсти за смъртта на сина си убива един от най-добрите воини на Хротгар. Беоулф я проследява до бърлогата ѝ под езерото и я обезглавява.

Беоулф се завръща в родината си и става крал. Един ден, когато Беоулф вече е стар, човек открадва чаша от съкровището на дракон. Когато чудовището открива кражбата, изпада в ярост, изгаряйки всичко по пътя си. Беоулф успява да победи дракона, но е смъртно ранен. По-късно е погребан заедно със съкровището и това отбелязва края на поемата.

Език и стихотворна форма

Поемата е написана в традиционен старогермански стил — характерна е алитерацията на началните звукове в думите под ударение, като редовете се разделени чрез цезура на две полустишия. Староанглийските поети често използвали и кенинги — вид описателен литературен способ, в който думата „кораб” може да се предаде като „плуващо дърво” и т.н.

Превод и издания на български

Полезен онлайн ресурс по темата е сайтът „Хеорот”. Едно от най-продаваните в момента издания е преводът на Шеймъс Хийни, но съществуват и множество преводи от други автори. Самият Толкин също е направил преводи в мерена и немерена реч, открити от изследователя Майкъл Драут.

Български превод на „Беоулф”, направен от Манол Глишев, се очаква да излезе в близките една-две години. Цитатът по-горе е взет от неговия превод.

[Аудио запис на част от поемата на англосаксонски, направен от М. Драут.]